Решение № 11688 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2019 г.

Решение № 11688 от 2.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3007/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д"ОДОП"-София, срещу решение № 7551/13.12.2018 г. на Административен съд-София град по адм. д. № 5519 по описа за 2018 г., с която е отменен РА № Р-22220215008436-091-001 от 01.09.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, с който на П. Лазаров е установен дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 73032, 53 лв., ведно с дължими лихви за забава. Доводите на касатора са за неправилност на оспореното решение заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация –П. Лазаров оспорва жалбата. претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Обжалваното решение е постановено в повторно първоинстанционно производство – след частична отмяна с решение № 4540/10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2017 г. на решение № 3630/30.05.2017 г. на АССГ по адм. д. № 1067/2017 г. В новото първоинстанционно производство съдебният контрол е ограничен до частта от РА, с която при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК, в тежест на П. Лазаров, са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер 73 032, 53 лева за данъчни периоди 2014 г. с лихви за забава. Решението е неправилно. Касационната жалба е допустима, подадена от надлежна страна имаща интерес от оспорването, а по същество е основателна. По фактите за 2014 г. съдът е установил, установено с РА данъчно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 73032, 53 лв. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че предмет на разглеждане са определенте задължения за 2014 г., но за да се отовори на въпроса дли същите са законосъобразно установени следва да се преценят събраните доказателства относно паричните потоци за 2010 г., 2011 г., , 2012 г. и 2013 г., доколкото същите могат да се отразят на паричнте потоци и респективно на дължимия данък за 2014 г. За да отмени определените задължения за 2014 г. съдът е възприел заключението на вещото лице. Видно от същото разполагаемата сума към 01.01.2010 г. е в размер на 734 721, 67 лв. Останалите данни по отношение на постъпленията и разходите експертизата е съобразила въз основа на изчисленията на НАП в хода на ревизията. Така според заключението за 2014 г. лицето има превишение на приходте над разходите, в размер на 38340, 29 лв., поради което и не е налице превишение на разходите, респективно не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Основателно е възражението в касационната жалба, че не са събрани доказателства, че предоставената от майката на ревизираното лице сума от 220 000 лв. през 2006 г. е била налична при ревизираното лице през 2010 г., доколкото при първоначалното разглеждане на делото е установено, че тази сума е от значение за определяне на размера на наличните средства към 01.01.2014 г. Горепосоченото е относимо и към сумите, за които се твърди, че са предоставени от В. Лазаров. За тези суми липсват доказателства да са били разполагаеми към 2008 г., т. к. документът, с който се цели удостоверяване на тези факти е на арабски език и поради неизпълнение на изискването за превод на основание чл. 185 от ГПК е изключен от доказателствения материал по делото. Декларирането на сумите в НАП, респективно заплащането на данък не е основание да се приеме, че са били разполагаеми към 2010 г. За да отмени РА за 2014 г., съдът се е позовал единствено на заключението на вещото лице, без да го обсъди съвкупно с останалите по делото доказателства. Предвид изхода на спора на касаторът следва да се присъдят разноски в размер на 2720 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение