Определение № 8886 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8943/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по постъпила частна жалба от М. П. М., гр.София, срещу Определение № 12789/11.04.2025 г., постановено от Административен съд София-град /АССГ/ по адм. дело №3654/2025 година. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон. Не е постъпил отговор от ответната страна – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“ в законоустановения 7-дневен срок. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от активно легитимирано лице с правен интерес, за което съдебният акт е неблагоприятен, насочена срещу определение, подлежащо на съдебен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Оспорваното определение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване пред АССГ е Заповед №РД-27/01.04.2025 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“, с която на основание чл.122, ал.1 от Закона за държавния служител и чл.13, ал.1, т.2 и т.15 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“, във връзка с Решение №2874/19.03.2025 г. на Върховния административен съд/ВАС/ М. П. М. е допуснат да заеме длъжността „Главен юрисконсулт“ в Дирекция „Финансово –стопанска и административно-правна дейност“ в Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“, считано от 01.04.2025 г. Не е налице нарушение на материалния закон. За да остави без разглеждане жалбата на М. П. срещу Заповед №РД -27/01.04.2025 г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“, първоинстанционният съд е приел, че същата е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване и е от лице, което няма правен интерес, доколкото заповедта представлява благоприятен за жалбоподателя административен акт. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на горецитираното решение на ВАС, с което е отменена Заповед №ЧР-38/05.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“. С последната е прекратено служебното правоотношение на основание чл.106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител на М. М. от длъжността „Главен юрисконсулт“- поради съкращаване на длъжността. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителят следва да бъде възстановен на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. жалбоподателят е подал заявление с искане за възстановяване на заеманата преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност. Със Заповед № РД-27/01.04.2025 г. искането на М. е удовлетворено, като е възстановен на предишната длъжност. Със Заповед №ЧР-14/01.04.2025 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“ е пркратено служебното правоотношение на М. М. на длъжност „Главен юрисконсулт“ в Дирекция „Финансово – стопанска и административно-правна дейност“ в Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“, считано от 01.04.2025 г., която подлежи на самостоятелен съдебен контрол. При тези данни следва да се приеме, че не е налице отказ по подаденото от М. заявление, като е издаден благоприятен за него административен акт. Настоящият съдебен състав споделя изводите на АССГ, поради което препраща към мотивите на оспорваното определение, постановено от АССГ, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ вр. с чл. 236 от АПК. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.122 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ не предвижда при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда издаването на нарочен, формален административен акт, обективиращ възстановяването на държавния служител на предишната длъжност. Правният си интерес от оспорване на процесната заповед частния жалбоподател М. обосновава с обстоятелството, че в последната не е определен размерът на основната заплата, което възпрепятства възможността „да претендира точен размер на обезпечението по чл.106, ал.4 от ЗДСл. и обезщетението по чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл.“. Този довод е неоснователен, тъй като обезщетение по реда на чл.106, ал.1, т.2 и по чл.106, ал.4 от ЗДСл. може да се претендира при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, каквато не е настоящата заповед. Предвид гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение