Решение № 4259 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1149/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Царево против Решение № 1595/12.11.2025 г., постановено по административно дело № 104/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е обявена за нищожна Заповед № РД-01-962/12.11.2007 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на общината, одобряваща проект за изменение на ПУП - ПРЗ, засягащо ПИ 48619.503.53 /бивш УПИ VI-801, кв. 57/ чрез разделянето му на два нови самостоятелни УПИ VI-53 и X-53, кв. 57 по плана на гр. Царево. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като се оспорва възприетия от съда правен извод за липса на компетентност на органа, постановил процесната заповед. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта. Ответната страна И. Г. Л. посредством отговор, изготвен от адвокат Д. Стойков оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Останалите ответни страни Г. Т. Д., Ю. Г. Р., Л. Г. Л., И. И. П., И. Г. Л., Т. Я. Д., К. Т. Д., И. К. М., И. К. Г. и Т. Г. Л., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилен е решаващият извод на съда за нищожност на оспорената заповед поради отпадна персонална компетентност на органа, който я е издал. Компетентността на административния орган е обстоятелство, което се преценява въз основа на съдържащите се в делото писмени документи, респективно правилно съдът не е взел предвид показанията на лицето, подписало заповедта – С. П. А.. Установено е, че същият е издал заповедта в качеството си на временно изпълняващ длъжността кмета на Община Царево, за какъвто е определен с Решение № 632/20.09.2007 г. на Общински съвет – Царево, за срок от 28.09.2007 г. до полагане на клетва на новоизбрания кмет. На проведените на 28.10.2007 г. местни избори, за кмет на Община Царево е избран П. Я. А., видно от Удостоверение № 390/07.11.2007 на Общинска избирателна комисия Царево. Новият кмет е положил клетва на 12.11.2007 г. на заседание на Общински съвет – Царево, проведено на посочената дата от 11,00 часа, удостоверено с подписване на клетвена декларация и протокол, отразяващ заседанието. На същата дата – 12.11.2007 г., на която са възникнали пълномощията на новоизбрания кмет П. Я. А. съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗМСМА, автоматично са били прекратени тези на временно изпълняващия длъжността кмет С. П. А.. Именно на тази дата – 12.11.2007 г., С. А. е издал процесната заповед, въпреки отпадналата времева компетентност, с която е разполагал. В съдържанието на заповедта не е отразен час на подписването й, както и не са представени писмени доказателства от изходящ дневник или регистър, удостоверяващи този час, въпреки дадените от първостепенния съд указания за доказателствената тежест на ответника в този смисъл. Следователно заповедта като издадена на дата, на която са възникнали пълномощията на кмет в полза на друго лице, различно от подписалото я, се явява постановена от персонално некомпетентен орган, което обуславя нейната нищожност. Съдът е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон. Не е налице сочената в касационната жалба необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, в полза на ответната страна И. Г. Л. следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 300 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,