Определение № 5282 от 15.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба на „Континвест“ ООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя В. Ц., против определение № 313 от 02.04.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-264/2026 г. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Оспорват се изводите на КЗК относно липсата на необходимост и законови условия за налагане на претендираната временна мярка. Частният жалбоподател счита, че в конкретния случай се касае за безпрепятственото допускане до дезинфекцията на питейната вода употребявана от гражданите на продукт, който не отговаря по сертификация както на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси /ЗВВХВС/, така и на Регламент (ЕС) № 528/2012. В тази връзка излага, че употребата на натриев хипохлорит /белина/, който не е регистриран като биоцид и не е специализиран химически продукт за пречистване на питейни води, предназначени за консумация от човека, представлява опасност за здравето на населението, тъй като вместо да дезинфекцира, той може да внесе опасни примеси във водата или да не успее да унищожи напълно патогените. Изразява становище, че КЗК не взела предвид изложените ясни и основателни твърдения, които могат да послужат като основание за преценка, че както интересите на дружеството, така и тези на ползвателите на питейна вода биха могли да бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Развива подробни доводи, че в конкретния случай е налице опасност от засягане на живота и здравето на гражданите, ползващи питейно - битовите услуги на възложителя, поради влагането на несертифициран, неотговарящ на изискванията и със съмнително качество продукт, следователно е допуснато неправилно приложение на нормите на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП. Частният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното определение, като незаконосъобразно постановено и уважаване искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ по процесната обществена поръчка. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „Континвест“ ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 313 от 02.04.2026 г. е оставено без уважение искането на „Континвест“ ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на натриев хипохлорит /воден разтвор/”, открита с решение № F823 854 от 13.03.2026 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, с уникален номер на процедурата в ЦАИС ЕОП 00004-2026- 0007. За да достигне до този резултат органът по преразглеждането се е позовал на нормите на чл. 204, ал. 1 - 3, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приел, че в жалбата са изложени основно съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност на издаденото решение за откриване на обществената поръчка, както и на одобрени с него условия в документацията и обявлението за обществената поръчка, по които към настоящия момент не следва да се произнася, за да не се стигне до предрешаване на спора по същество. Освен това, според КЗК, доводите на оспорващото дружество относно засягане на държавния и обществен интерес, свързани с реален риск за живота и здравето на потребителите на питейна вода, поради влагането на несертифициран продукт за дезинфекция се явяват хипотетични, а твърдяната опасност не е налице. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че в конкретния случай следва да се даде приоритет на провеждане на обществената поръчка, тъй като евентуалното ѝ забавяне би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху свързания с това обществен интерес, предвид естеството на предвидените дейности. КЗК е приела, че гарантиране на непрекъснатостта и безопасността на водоснабдителния процес е от жизненоважно значение за опазване на живота и здравето на лицата, намиращи се в населени места, обслужвани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Плевен, а тези обстоятелства, в разрез с доводите на жалбоподателя, обосновават наложителност от своевременното осъществяване на предмета на поръчката. По тези съображения и отчитайки баланса между интересите на страните, КЗК е счела, че конкретният случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от нейното налагане. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото Комисията правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, която регламентира, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си Комисията следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. В конкретната хипотеза органът по преразглеждането е спазил законовите изисквания и не е допуснал твърдените от частния жалбоподател нарушения. Съдът изцяло споделя становището на КЗК, че жалбоподателят, който претендира налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата, като отклонение от регламентираният общ принцип, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението. В случая обаче дружеството – жалбоподател не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, даващи основание за преценка, че както неговият, така и общественият интерес ще бъдат увредени по необратим начин. В предявената първоинстанционна жалба не са развити конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а само се твърди, че предметът на поръчката е с голямо обществено значение и касае директно здравето и живота на потребителите на питейна вода в региона, като ползите от залагането на тези изисквания и изпълнението им, които биха забавили незначително провеждането на обществената поръчка, биха били многократно повече, отколкото евентуалните вреди. Правилно е становището на Комисията, че посочените от жалбоподателя съображения не са достатъчни, за да доведат до обоснована преценка, че неговите интереси и тези на ползвателите на услугите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Съдът споделя тезата на органа по преразглеждането, че въпросите относно незаконосъобразността на издаденото решение за откриване на обществената поръчка, както и на одобрените с него условия в документацията и обявлението за обществената поръчка, са въпроси по съществото на спора и не следва да бъдат разглеждани и коментирани при произнасяне по искането за налагане на временна мярка. Изложеното е изцяло относимо към доводите на жалбоподателя, изложени и пред настоящата касационна инстанция, че биоцидът, предмет на доставка във възлагателната процедура, не отговаря на изискванията за сертификация, предвидени в националното и общностното законодателство, а употребата му крие описаните здравни, технически и оперативни рискове. КЗК точно е установила, че на този етап от обжалването не следва да изследва и обсъжда дали има извършени нарушения при откриване на процесната възлагателна процедура, защото по този начин ще се достигне до предрешаване на спора по същество. Комисията правилно е преценила и специфичният предмет на оспорената обществена поръчка, който е с голямо обществено значение, понеже е пряко свързан с гарантиране на непрекъснатостта и безопасността на водоснабдителния процес, което е от жизненоважно значение за опазване на живота и здравето на лицата, намиращи се в населени места, обслужвани от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Плевен. Ето защо при спиране на процедурата своевременното осигуряване на необходимите количества биоцид е поставено в риск, който от своя страна може да доведе до нарушаване на нормалното функциониране на водоснабдителната система и да застраши предоставянето на услуга от първостепенно обществено значение, пряко свързана със здравните потребности на населението. Изложеното обосновава правилността на формираното от КЗК правно заключение, че от спирането на процедурата ще настъпят значително по - големи вреди за засегнатите страни, които превишават ползата от нейното налагане, защото своевременното продължаване на възлагателната процедура е в интерес на обществото като цяло, на възложителя и на всички потребители на питейно - битовото водоснабдяване от населените места в Област Плевен. Законосъобразно КЗК е съобразила и нормата на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което означава, че ако процедурата продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. Чрез посочената норма жалбоподателят запазва възможността да упражни правото си на защита в рамките на висящото производство, включително да постигне отмяна на незаконосъобразния акт, преди да са настъпили договорните последици от възлагателната процедура. След като специалният закон предвижда санкции за сключване на договор преди влизането в сила на всички решения по процедурата, рискът от неблагоприятни последици е значително ограничен, което означава, че налагането на претендираната временна мярка не е необходимо средство за защита на жалбоподателя. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно и не страда от инвокираните пороци с частната жалба. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,