Определение № 499 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2313/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ /ПРО/ ЕАД гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № III-2 от 28.01.2020 г. по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас, в частта, с която е обезсилено решение № 33/04.04.2019 г. по гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, в частта, с която са били уважени предявените от „ПРО“ ЕАД против „Делфин Прим“ ЕООД искове по чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на следните имоти: 1. реална част с площ от 465 кв. м. от ПИ с идентификатор ... по КККР на [населено място], целият с площ 492 кв. м., съставляващ УПИ ... от кв...., при съседи поземлени имоти с идентификатори ..., ...., ...., ... и ...., както и 2. ПИ с идентификатор .... с площ от 543 кв. м., съставляващ УПИ ..., при съседи поземлени имоти с идентификатори ..., ..., ..., ... и ... и е прекратено производството по тези искове. 1 За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че пред БОС е висящо гр. д. № 1249/2011 г., образувано по искова молба по чл.108 ЗС на „ПРО“ ЕАД срещу И. М. и Р. М. за установяване на собствеността и предаване владението на същите два имота. Това дело, макар и образувано преди гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, не е приключило на първа инстанция, тъй като производството по него е било спряно. С молба вх. № 78/03.04.2014 г. „ПРО“ ЕАД е поискало привличане на допълнителен ответник по гр. д. № 1249/2011 г. на БОС – „Делфин Прим“ ЕООД. Този ответник е конституиран с определение № 2115/04.11.2019 г. Като е съобразил разпоредбата на чл.125 ГПК, според която искът е предявен с постъпване на исковата молба в съда, както и чл.228, ал.3 ГПК – че ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът се счита предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда, въззивният съд по настоящото дело е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между гр. д. 1249/2011 на БОС от една страна и гр. д. № 414/2016 г. на ЦРС, предмет на въззивна проверка по в. гр. д. № 1234/2019 г. на БОС от друга, и по правилото на чл.126 ГПК производството по по-късно образуваното дело срещу „Делфин Прим“ ЕООД следва да бъде прекратено. По-късно е образувано гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, съответно - в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас, поради което първоинстанционното решение по това дело следва да бъде обезсилено в частта по предявените от „ПРО“ ЕАД срещу „Делфин Прим“ ЕООД искове по чл.108 ЗС и производството по тези искове да се прекрати. Молбата за отмяна се основава на твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства – чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят представя протокол от 14.01.2021 г. по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с който се приема изменението на вещните искове от осъдителни в установителни. Счита, че при това положение няма обективен идентитет между исковете по двете дела, тъй като по гр. д. № 1249/2011 г. на ОС-Бургас исковете срещу „Делфин Прим“ ЕООД са установителни, а по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас исковете срещу същото дружество са осъдителни – чл.108 ЗС, като това е основание за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас в атакуваната му част. 2 Ответникът в производството „Делфин Прим“ ЕООД оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима, а по същество – неоснователна. Сочи, че в случая не се касае за новооткрити, а за нововъзникнали обстоятелства и доказателства, които не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима. Тя е подадена на 09.04.2021 г. и е в срок спрямо датата, на която е постановен представеният протокол от 14.01.2021 г. по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд, има необходимото съдържание и се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Внесена е дължимата държавна такса и молбата е вписана. Доколко представеното доказателство отговаря на изискването на чл.303, ал.1, т.1 ГПК ще се преценява с решението по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,