Решение № 5997 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез юрисконсулт Ненков, срещу решение № 28197 от 26.08.2025 г., постановено по адм. дело № 5167/ 2025 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неговата неправилност като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против оспореното пред съда нейно решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – „Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез юрисконсулт Налджиева взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – З. Т. Т. в писмен отговор чрез адвокат Петров взема становище за основателност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита обжалваното решение за неправилно. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД решение № Ж-362 от 16.04.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на дружеството са дадени задължителни указания: 1. в едномесечен срок от получаването му „Електроразпределение Юг“ ЕАД да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за техническо измерване за обект в с. Ясно поле, обл. Пловдив, с посочен абонатен номер, до или на границата на имота на жалбоподателя (З. Т.); 2. в едноседмичен срок след приключване на действията по т. 1 да предостави на КЕВР доказателства за изпълнението. Съдът е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, но в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като пред Районен съд Пловдив е образувано дело с идентичен предмет с този на решението на КЕВР, а именно – да се установи незаконосъобразност в разположението на електромер отчитащ ползваната електрическа енергия на обект в област Пловдив, с. Ясно поле и задължаването на ЕРП Юг да извърши съответните действия по преместването му до или на границата на имота.. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. В него липсва изложение въз основа на кои факти и на кое основание по чл. 146 АПК съдът основава незаконосъобразността на оспорения пред него акт, налагащи отмяната му като незаконосъобразен, при приета компетентност на административния орган. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 предложение последно от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. От посочената нормативна уредба произтича както правото, така и задължението на КЕВР да се произнесе по подадената в случая жалба от потребител, за неспазване от електроразпределително дружество на изискването на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ. Производството пред КЕВР е административно и в него следва да се извърши преценка дали е изпълнено задължение по този закон (ЗЕ). От своя страна производството пред съда е за неизпълнение на договорно задължение, при което не е налице идентичност между двете производства. С обжалваното решение съдът е вменил на административния орган, след връщане на преписката да съобрази разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 предл. второ АПК, но не е приел, че същата разпоредба е нарушена от същия при постановяване на оспореното решение. В тази насока следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 14, ал. 3 ГПК, единствено на която се основава първоинстанционния съд в решението си, никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Установено е по делото, че към момента на подаване на жалба до КЕВР от клиент, срещу оператор на разпределителна мрежа, не е било налице висящо производство пред съд. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Както бе посочено, въпреки че не е приел нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение от страна на административния орган на тази разпоредба, съдът е отменил постановения от него акт. Според настоящата инстанция такова нарушение не е и налице, тъй като наличието на съдебно производство е установено едва в хода на съдебното производство по оспорване на решението на КЕВР, следователно тя не би могла да извърши преценка за относимостта му към нейното производство, а съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Доколкото това обстоятелство е установено едва в хода на съдебното производство, то съдът дължи преценка за наличие или не на предпоставките по чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК. С оглед гореизложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва се произнесе и по разноските за настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение