Определение № 106 от 15.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 453/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на ищците Е. Ф. С. и Б. Р. А. – адвокат П. К. срещу определение № 10012 от 11.01.2021 г. по в. гр. д. № 146/2019 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх. № 6886 от 28.05.2020 г., подадена от адвокат П. К., в качеството й на пълномощник на ищците за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради непредставен списък с разноските по чл.80 ГПК. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил факта, че списък с разноските се съдържа към въззивната жалба, в която е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред САС на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с начислен ДДС. В представения отговор ответникът по частната жалба - „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Х. оспорва основателността на подадената частна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение № 10012/11.01.2021 г. по в. гр. д. № 146/2019 г. на Апелативен съд – София, е оставена без разглеждане като недопустима молбата на адвокат П. К. – пълномощник на Е. С. и Б. А. за изменение на Решение № 280/20.01.2020 г. по в. гр. д. № 146/2019 г. на Апелативен съд София в частта за разноските. С Решение № 18/04.03.2021 г. по т. д. № 454/2021 г. на ВКС, I т. о. е отменено Решение № 280 от 30.01.2020 г. по в. гр. д. № 146/2019 г. на Апелативен съд - София, ГО, 10ти състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковете на Е. Ф. С. и Б. Р. А. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ АД, квалифицирани по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 120 000 лв. до 200 000 лв. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София. Настоящият състав на ВКС намира, че частното производство следва да се прекрати, поради липса на предмет на частната жалба. Въпросът, свързан с отговорността за разноските, е от компетентност на въззивния съд при повторното разглеждане на материалноправния спор, в зависимост от неговия изход. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение