Решение № 12619 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12652/2015 г.

Решение № 12619 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12652/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от С. Л. Д. - оправомощена да изпълнява правомощията на директор на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ - 1017/04.19.2015 г. на изп. директор на НАП, срещу решение № 1698 от 15.09.2015 г. по адм. дело № 2694/2013 г. по описа на Административен съд - П., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 161205892/01.04.2013 г., издаден от Е. К. С. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден, съответно изменен с Решение № 638/25.06.2013 г. на зам.-директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., в частта относно допълнително установените на Е. Г. Д., с ЕТ "Е. Д.", ЕИК *********, задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващо се лице, както следва: вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2 474.39 лв., ведно със законните лихви върху тази сума; вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 2 671.07 лв., ведно със законните лихви върху тази сума; вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 1681,04 г., ведно със законните лихви върху тази сума; вноски ДЗПО-УПФ за 2007 г. в размер на 697 лв., ведно със законните лихви върху тази сума; вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. в размер на 785.61 лв., ведно със законните лихви върху тази сума; вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 646.55 лв., ведно със законните лихви върху тази сума; вноски ЗО за 2007 г. в размер на 836.40 лв., ведно със законните лихви върху тази сума; вноски ЗО за 2008 г. в размер на 942.73 лв., ведно със законните лихви върху тази сума; вноски ЗО за 2009 г. в размер на 1 034.49 лв., ведно със законните лихви върху тази сума. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи доводи, че съдът неправилно е приложил закона по отношение на определените задължения за ЗОВ, тъй като нормата на чл. 124а ДОПК е процесуалноправна. Иска отмяна на решението в оспорената част и постановяване на ново, с което РА да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Е. Д.", редовно призован, не се явява и не се представлява. След приключване на с. з. на 08.11.2016 г. по делото е постъпила писмена защита от адв. Г. П., в която са изложени съображения за нищожност на РА, както и искане за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Е. Г. Д., с ЕТ "Е. Д.", ЕИК *********, срещу Ревизионен акт (РА) № 161205892/01.04.2013 г., издаден от Е. С., на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - П., който с Решение № 638/25.06.2013 г. на зам.-д. на Дирекция "ОДОП" гр. П., е ПОТВЪРДЕН, в частта, относно допълнително определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. в размер на 1 529 лв., ведно със законните лихви в размер на 862,90 лв.; за 2008 г. в размер на 1 308,80 лв., ведно със законните лихви в размер на 542,32 лв.; за 2009 г. в размер на 1 013,40 лв., ведно със законните лихви в размер на 305,33 лв., както и допълнително установени задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) на самоосигуряващо се лице, както следва: вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2 474.39 лв., ведно със законните лихви в размер на 2 581.89 лв.; вноски за ДОО за 2008 г. в размер на 2 671.07 лв., ведно със законните лихви в размер на 2 103.84 лв.; лихви ДОО за 2010 г. в размер на 3.24 лв.; вноски ДЗПО-УПФ за 2007 г. в размер на 697 лв., ведно със законните лихви в размер на 724.74 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2008 г. в размер на 785.61 лв., ведно със законните лихви в размер на 618.60 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 646.55 лв., ведно със законните лихви в размер на 371.55 лв.; лихви ДЗПО-УПФ за 2010 г. в размер на 1.14 лв.; вноски ЗО за 2007 г. в размер на 836.40 лв., ведно със законните лихви в размер на 473.32 лв.; вноски ЗО за 2008 г. в размер на 942.73 лв., ведно със законните лихви в размер на 391.24 лв.; вноски ЗО за 2009 г. в размер на 1 034.49 лв., ведно със законните лихви в размер на 313.23 лв., и лихви за ЗО за 2010 г. в размер на 0.91 лв., и е ИЗМЕНЕН, в частта, относно вноски за ДОО за 2009 г. от 2133,66 лв. на 1681,04 г., ведно със законните лихви върху тази разлика. С обжалваното решение Административен съд П. е отменил по жалба на ЕТ "Е. Д." РА в частта относно допълнително установените задължения за ЗОВ за периода 2007 г. - 2009 г. и е отхвърлил жалбата в останалата част. Едноличният търговец е подал КЖ, която с определение от 30.12.2015 г. по адм. д. № 12652/2015 г. на ВАС е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази част, /не е обжалвано пред петчленен състав на ВАС/. Предмет на спора пред настоящата инстанция е само решението на първоинстанционния съд в отменителната му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. Отчел е факта, че ревизията е повторна и е по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от същия кодекс. Обосновал е извод за незаконосъобразност на РА в частта относно допълнително определените на РЛ ЗОВ за 2007 г. - 2009 г. с арг., че нормата на чл. 124а ДОПК, макар и в процесуален закон по своя характер е материалноправна. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. В случая страните не спорят, че настоящото ревизионно производство е повторно, след като с Решение № 1087/27.08.2012 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. П. е отменен първоначално издаденият РА № 161200986/28.05.2012 г., в частта относно установените на Е. Г. Д., с ЕТ "Е. Д.", задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., като на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа, издал заповедта за възлагане ревизията, за издаване на нов ревизионен акт. С. З. за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1204256/03.09.2012 г. е поставено начало на ревизията на Ен. Е. с обхват- данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. и за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за същия период. Чрез отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия е възстановена висящността на ревизионното производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая оспореният Ревизионен акт № 161205892/01.04.2013 г. е издаден от Е. К. С. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., съгласно Заповед за определяне на компетентен орган № К 1205892/29.01.2013 г. /л. 89/, т. е. от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд правилно е отменил РА в частта, в която на ревизираното лице са определени задължения за ЗОВ за периода 2007 г. - 2009 г. Доводът на касатора, че нормата на чл. 124а ДОПК е процесуалноправна е неоснователен. Мотивите на административния съд в тази насока се споделят и от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а от ДОПК препраща към тази на чл. 122, ал. 2, която е материално правна, доколкото е посветена на начин на определяне на данъчната основа по обсъждания специален процесуален ред, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. по описа на ОСС от I и II колегия на Върховния административен съд. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение. На ответника също не следва да бъде уважена претенцията за присъждане на разноски, тъй като същата не е своевременно заявена - до приключване на устните състезания, а е направена с писмена защита, депозирана по делото след приключване на с. з. на 08.11.2016 г. В този смисъл е и т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,