Определение № 3947 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2986/2025 г.

Производството е по реда на чл 229 и сл. от Административнопроцеисуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на Областен управител на област София, против Определение №2442/23.01.2025 г., постановено по адм. дело №6771/2024 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна молбата му по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с която се иска изменение в частта за разноските на решение № 24380/21.11.2024 г. и решение № 25721/03.12.2024 г., за поправка на ОФГ, постановени по адм. дело № 6771/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което молбата по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК бъде уважена. В законоустановения срок по чл. 232 АПК е постъпило възражение от С. Г. К., чрез процесуалния й представител адв. В. И. Динева от САК, с което се оспорва частната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна молбата на Областен управител на област София по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, с която се иска изменение в частта за разноските на решение № 24380/21.11.2024 г. и решение № 25721/03.12.2024 г., за поправка на ОФГ, постановени по адм. дело № 6771/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Съдът е приел, че възраженията, с които е налице позоваване на решение на СЕС и противоречие на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение с чл. 101, пар.1 ДФЕС, представляват възражения за прекомерност на адвокатския хонорар по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Срокът за предявяване на това искане е до приклъчване на устните състезания в съответната инстанция. Пропускането на срока, както в настоящия случай, погасява правото на страната да прави за първи път възражение за прекомерност с молбата по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Определението е правилно. Възраженията в молбата по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за липса на мълчалив отказ и недопустимост на жалбата, мативирани с оглед издаването на исканото удостоверение са неотносими, тъй като не са предмет на искането за изменение на решението в частта за разноските. Освен това първото съдебно решение № 24380/21.11.2024 г. е постановено преди издаването на удостоверение изх.№ ОА 23 - 7531 - 5/02.12.2024 г., с което е удовлетворена молбата на С. Г. К.. В случая от страна на Областен управител на област София, не е направено мотивирано възражение за прекомерност на адвокатски хонорар в садебно заседание или преди това с нарочна молба, поради което е пропуснат преклузивния срок за възражения по чл. 78,ал. 5 ГПК. По тези съображения подадената молба по чл. 248 ГПК е неоснователна и като такава правилно е отхвърлена. Цитираната в частната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия случай. Позоваването на чл. 101 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС също е неотносимо към настоящия казус, тъй като с цитираните норми се регламентира възможността за намаляване на адвокатските възнаграждения при своевременно направено мотивирано възражение за прекомерност, каквото в случая не е налице. По изложените съображения при постановяване на обжалваното определение не са допуснати цитираните в частната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение