Определение № 266 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение от 03.10.2013 г. по ч. гр.д. № 10329 /2013 г. на Софийски градски съд,, т.о., VІ – 2. с-в., действащ като въззивен, с което е потвърдено разпореждане от 07.06.2013 г. по гр.д. № 20534 /2013 г. на СРС, 42 с-в., с което е отхвърлено заявлението на [община] за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на парично задължение на основание позволителни за сеч и превозни билети срещу [фирма], [населено място]. Насрещната страна [фирма], [населено място] не е подал писмен отговор на частната жалба. Настоящият състав намира, че е налице пречка за разглеждане на частната жалба: С разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4 /2013 г. по някои въпроси, свързани със заповедното производство, между които под № .8 е и въпросът: Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. Въпросът за допустимостта на касационното обжалване е обусловен от отговора на този въпрос Тълкувателното дело е висящо, до момента по него не е постановено тълкувателно решение. Поради което е налице основание за спиране на производството на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.