Определение № 7716 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12135/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Г. В. К. против разпореждане № 1919 от 29.10.2025г., постановено по адм.д № 1151 по описа за 2025г. на Административен съд - София област, в частта, с която му е отказано предоставяне на правна помощ по същото дело, образувано по него иск, предявен срещу Административен съд - София град за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 000 евро за понесени неимуществени вреди поради нарушаване на основни човешки права, злоупотреба с право, отказ от правосъдие, ограничаване на достъп до съд. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на искането за предоставяне на правна помощ. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, поради което е допустима раз разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното разпореждане АССО е отказал предоставяне на правна помощ на ищеца К., като е приел, че не са налице законовите основания за това. Обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Правилно е разпореждането на АССО, с което е оставено без уважение искането на ищеца К. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП правна помощ се предоставя на посочените лица, когато същите нямат средства за заплащане на адвокат, желаят да имат такъв и интересите на правосъдието налагат това, като преценката е предоставена на съда. В настоящия случай, първоинстанционният съд е преценил, че не е налице третата кумулативна предпоставка от хипотезата на визираната разпоредба, а именно – интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (за процесуално представителство). Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебно административните производства по АПК не е уредена задължителна адвокатска защита, поради което приложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП - при изразено желание от страната за предоставяне на правна помощ. В тази хипотеза съдът извършва преценка по искането, като изследва останалите елементи от фактическия състав на основанието, а именно – дали страната не разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 23, ал. 3 от ЗПП преценката за наличие или липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва въз основа на определени обстоятелства, които са идентични с тези, относими към освобождаването от държавна такса: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства (чл. 23, ал. 3, т. 1-7 от ЗПП). В настоящия случай, мотивите на разпореждането, с което е отхвърлено искането за правна помощ, сочат на извод, че съдът имплицитно приема за осъществена втората кумулативно изискуема предпоставка на основанието по чл. 23, ал. 2 от ЗПП (липса на средства за заплащане на адвокат), но приема, че не е налице третата такава – интересите на правосъдието да изискват предоставянето на исканата правна помощ. Мотивите и изводите на съда се споделят от настоящата инстанция. В случая дори и жалбоподателят да не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, исканата от него правна помощ се явява неоправдана с оглед интересите на правосъдието. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че предоставянето на безплатна правна помощ на молителя не би било съизмеримо с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия – обстоятелство, въздигнато в самостоятелно правно основание за отказ да се предостави търсената правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП (арг. в чл. 24, т. 1 от ЗПП). Обжалваното разпореждане следва да се остави в сила.