Определение № 1134 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 922/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Баргейм“ АД срещу определение № 7673 от 12.09.2023 г., постановено по административно дело № 6397/2022 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по делото решение № 2596 от 12.04.2023 г. в частта му за разноските. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и постановяване на ново по същество, с което му бъдат присъдени направените в производството такива, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), която в представен писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С постановеното по делото решение № 2596 от 12.04.2023 г. АССГ по жалба на „Баргейм“ АД отменя решение № 000030-5469/10.05.2022 г. на Изпълнителния директор на НАП и връща преписката за ново произнасяне, като на основание чл. 143, ал.1 АПК осъжда администрацията при издателя на акта да заплати на дружеството деловодни разноски в размер на 50 лв., представляваща заплатена от него държавна такса. В мотивите на решението излага подробни съображения, че направените от него деловодни разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат не следва да бъдат заплащани, тъй като от представеното доказателство за направените такива – договор за правна защита и съдействие не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и съответно не доказва реалното им заплащане. С обжалваното пред настоящия състав определение АССг отхвърля искането на „Баргейм“ АД за изменение на решението в тази му част, като сочи, че подробни мотиви за това са изложени в решението. Определението е неправилно. От представения на л. 40 по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че по силата на т.2.1 и т.2.2. дружеството се задължава в деня на подписването му - 02.12.2022 г. да заплати на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер на 2650 лв., като самият договор служи като разписка за получената сума. При това в случая за нуждите на съдопроизводството направените деловодни разноски са доказани, както по основание, така и по размер. Неправилно в обжалваното определение е прието обратното, тъй като изложените съображения, свързани с изпълнение на изисквания на Закона за счетоводството се неотносими към конкретния случай, за който е достатъчно да бъде доказано единствено, че жалбодателят е направил реално разноски в производството, които в конкретния случай са заплатено възнаграждение за един адвокат. Ето защо обжалваното определени е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което бъде допуснато изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като администрацията при органа, постановил отменения акт бъде осъдена да заплати на жалбодателя допълнително сума в размер на 2000 лв., представляващи размера на претендираните от него деловодни разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, предвид представения на л. 39 от първоинстанционното дело списък на разноските в производството и заявеното от процесуалния му представител в открито съдебно заседание проведено на 05.12.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение