Определение № 204 от 05.10.2015 г. на ВКС по д. № 44/2015 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Търговище по гр.д. №136/14 г. в частта, с която исковете на касаторите Ф. О., А. О. и Р. О. с пр. осн. чл.200 КТ са отхвърлени за сумите от по 10 000 лв. за първите две ищци и 5 000 лв. – за третия ищец. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение в обжалваната част, иска се отмяната му и завишаване на присъдените обезщетения с посочените суми. Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като недопустима поради просрочие и евентуално – като неоснователна. При повторната проверка за допустимостта на жалбата с оглед спазването на срока по чл.283 ГПК, извършена служебно и по възражение на ответника в отговора на жалбата и представеното писмено становище, ВКС намира следното: В. решение е връчено на ищците – касатори, чрез общия им пълномощник, посочен и за техен съдебен адресат в отговора на въззивната жалба – адв. Р. М. на 29.07.14 г., а касационната жалба е подадена на 19.11.14 г., след изтичане на срока по чл.283 ГПК. Срокът тече от деня на връчването на въззивното решение на пълномощника на ищците, а не от подадената от тях на 5.11.14 г. молба за издаване на изпълнителен лист, както погрешно е прието при първоначалната проверка по чл.283 ГПК в производството по чл.288 ГПК.. Ако се приеме, че жалбата е насрещна касационна – чл.287, ал.2 ГПК, тя е подадена в срок, но отново не подлежи на разглеждане на осн. чл.287, ал.4 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.