Определение № 9926 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Т. К. срещу определение № 1111 от 18.06.2025 г., постановено по адм. дело № 669/2023 г. по описа на Административен съд - София област. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане на искането за отмяна на влязло в сила решение № 261/01.03.2024 г. по адм. дело 669/2023 г. на същия съд по същество. Ответникът – кметът на община Ихтиман, чрез пълномощника си юрк. Грънчаров, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното определение е върнато искане на жалбоподателката за отмяна на влязло в сила решение № 261/01.03.2024 г. по адм. дело 669/2023 г. на същия съд. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че искането за отмяна е подадено извън срока по чл. 240, ал. 3 във вр. с чл. 246, ал. 1 АПК - едногодишен от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Посочва, че в случая решението е постановено на 01.03.2025 г., а искането е депозирано по пощата на 08.05.2025 г., поради което е просрочено. По тези съображения приема същото за нередовно и го връща. Разпореждането е неправилно. Съгласно чл. 242, ал. 1 АПК искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако то не отговаря на изискванията на чл. 241, се прилага чл. 213а АПК. Разпоредбата на чл. 241 препраща единствено към изискванията за редовност по чл. 212 и чл. 213 АПК, но не и към основанията за недопустимост по чл. 215 АПК. Така посочените норми не дават възможност на първоинстанционния съд да се произнася по допустимостта на искането, тъй като компетентността му е ограничена до проверка на редовността, съответно възможността да върне същото при неотстраняване в срок на установени негови недостатъци. Съдът неправилно преценява, че подаването на искането след законоустановения едногодишен срок е предпоставка за неговата нередовност и на това основание постановява връщането му. Въпросът относно срочността на искането е относимо към неговата допустимост съгласно чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 240, ал. 3 АПК. Преценката за това се извършва от компетентния да разгледа искането съд, който в случая е Върховния административен съд, тричленен състав съгласно чл. 243, предл. 1 АПК. Като се произнася по допустимостта на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, Административен съд - София област излиза извън пределите на компетентността си и постановява неправилно определение. Същото следва да се отмени, а делото - да се върне на същия състав за администриране на подаденото искане за отмяна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение