Определение № 2677 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2380/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на К. Г. Д. от гр. Велико Търново против протоколно определение №363/30.01.2025 г., постановено по адм. дело № 960/2024 г. по описа на Административен съд - Велико Търново /АС - Велико Търново/, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Мълчалив отказ на Началника на Регионално управление по образованието - Велико Търново/РУО - Велико Търново/, формиран по нейно заявление от 30.09.2024 г. с искане да заеме свободно работно място за временно изпълняващ длъжността “Директор“ на Професионална гимназия по моден дизайн /ПГМД/- Велико Търново и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според Д. в конкретния случай Началникът на РУО - Велико Търново действа като орган на власт по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, когато обявява конкурси по реда на Кодекса на труда/КТ/ за заемане на длъжността „Директор“ на държавните неспециализирани училища и когато планира, организира и контролира дейността на РУО. Касае се за административно производство, което следва да завърши с мотивирано решение на административния орган, каквото в процесния случай липсва. Иска от касационната инстанция да отмени оспореното определение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Велико Търново, евентуално - да реши делото по същество, като отмени мълчаливия отказ на административния орган. От ответната страна – Началника на Регионално управление по образованието- Велико Търново, е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност и недоказаност на частната жалба. Касае се за трудовоправни отношения съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, които се регулират от Кодекса на труда. Иска касационната инстанция да остави в сила определението на АС - Велико Търново като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АС - Велико Търново е приел, че не е налице мълчалив отказ на Началника на РУО - Велико Търново по подадено от К. Д. на 30.09.2024 г. заявление за заемане на свободно работно място- временно изпълняващ длъжността „Директор“ на Професионална гимназия по моден дизайн /ПГМД /- Велико Търново. Не се касае за административно правоотношение, а за трудово правоотношение, което възниква въз основа на конкурс, регулира се от Кодекса на труда и от Наредба №16/01.07.2022 г. за провеждане на конкурси за заемане на длъжността „Директор“ в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование. В заключение е обосновал извода, че са налице основанията по чл.159, т.1 от АПК за оставяне без разглеждане на подадената жалба и прекратяване на производството по делото. Определението е правилно. Безспорно по делото се установява, че със заповед от 11.07.2024 г. на Началника на РУО - Велико Търново е бил открит конкурс за заемане на длъжността „Директор“ на Професионална гимназия по моден дизайн - Велико Търново. Жалбоподателката Д. е участвала в същия. Конкурсът е приключил без да бъде определен спечелил конкурса кандидат, който да бъде назначен на длъжността „Директор“. На 30.09.2024 г. К. Д. е подала заявление за заемане на свободно работно място - за временно изпълняващ длъжността „директор“ на Професионална гимназия по моден дизайн - Велико Търново. С писмо изх. № РД 21-1870/04.10.2024 г. Началникът на РУО – Велико Търново уведомява Д., че длъжността „Директор“ на ПГМД -Велико Търново не е свободна към момента. Същата е била заета и в периода на провеждане на конкурса от лице със сключен трудов договор. Дадени са разяснения във връзка с приключилия конкурс. Недоволна от отговора по подаденото заявление, Д. е обжалвала същия пред АС -Велико Търново считайки, че е налице формиран мълчалив отказ. Настоящият касационен състав споделя изложените съображения на административния съд, че не се касае за административно правоотношение, а за трудово такова. Началникът на РУО - Велико Търново в конкретния случай действа като работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а не като административен орган, осъществяващ административна дейност. След като не е налице административно правоотношение, за Началника на РУО - Велико Търново не възниква задължение да издаде административен акт по подаденото от Д. заявление. Поради липсата на годен за оспорване административен акт, жалбата правилно е преценена като такава без предмет. Оспореното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна,поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение