Определение № 489 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 781/2023 г.

Постъпила е искова молба от В. Д. А., с която е предявил искове с правно основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, евентуално съединени с чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМТА срещу „Профи кредит България“ ЕООД, като се иска прогласяване на нищожност на арбитражно решение, постановено от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ № 2878/25.04.2014 г., за осъждането му да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 9 800,37 лв, както и разноски. Ищецът твърди, че е узнал за постановеното решение от арбитражния съд през м. февруари 2023 г., при посещение в офис на „Банка ДСК“ ЕАД, като тогава му било станало известно, че въз основа на това арбитражно решение бил наложен запор върху банковите му сметки на основание запорно съобщение, по изп.д. 1761/20 г., ЧСИ И. Л. Е.. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, намира, че следва да се произнесе по допустимостта на исковото производство. Видно е от данните по делото, че са приложени само незаверени и неподписани писмени документи, представени от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. С оглед установяване на допустимостта на исковата молба, съдът е изискал и делото, по което е издаден изпълнителен лист, въз основа на соченото от ищеца арбитражно решение, на основание чл. 51 от ЗМТА. Постъпило е гр.д. 4633/14 г., СГС, VI-14 състав. Видно от данните по делото, че е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 51 от ЗМТА. По това дело е представено в заверен препис, арбитражното решение, чиято нищожност, евентуално отмяна се иска да бъде постановено в настоящия процес, подписано от постановилия го арбитър. Това е арбитражно решение № 2878/25.04.2014 г., по арб.д. 2878/14 г., Арбитражен съд „СНЦ Арбитер Юстициарум“. Към искането на „Профи кредит България" ЕООД за издаване на изпълнителен лист, по гр.д. 4633/14 г., СГС, VI-14 състав, съобразно изискването на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА, е приложена обратна разписка на пощенски оператор „М и БМ Екпрес“ ООД, относно съобщаване на посоченото арбитражно решение, отправено до ответника по иска пред арбитражния съд и ищец в настоящето производство, В. Д. А.. Видно от посочената обратна разписка, арбитражното решение, по посоченото арбитражно дело, е връчено на 10.05.2014 г. на Т. Х., с отбелязване „баба“ (на В. Д. А.). Връчването на арбитражното решение чрез пощенски оператор е на адреса, посочен и в разглежданата искова молба, [населено място] [улица], бл. 14. С оглед посоченото удостоверяване, настоящият съдебен състав намира, че арбитражното решение е връчено надлежно, на пълнолетно лице от домашните, което се е съгласило да предаде съобщението, съдържащо препис от арбитражното решение. Следователно е надлежно връчено на лицето, до което е отправено, В. Д. А. на посочената дата 10.05.2014 г. След като на 10.05.2014 г., молителят е получил решението на арбитражния съд, депозираната на 21.04.2023 г. искова молба пред ВКС, е подадена след предвидения в чл. 48, ал.1 от ЗМТА, 3 месечен срок. По отношение нормата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА, следва да се посочи, че независимо от нейното въвеждане през 2017 г., за да бъда допустим така предявения иск, за прогласяване нищожност на арбитражното решение, следва да е предявен в предвидения в чл. 48, ал.1 от ЗМТА срок. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на ищеца да търси искова защита на предвидените в чл. 47 от ЗМТА основания. Съдът няма правомощия да се произнася на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА относно решения на арбитражен съд, постановени преди изменението на чл. 47 от ЗМТА и чл. 19 от ГПК (ЗИД ГПК ДВ бр. 8/2017 г.). В случая арбитражното решение е постановено през 2014 г., връчено е надлежно и правото на иск и за прогласяване на неговата нищожност и за отмяна са недопустими, поради настъпила предвидена в закона преклузия, поради неспазване на срока за предявяване на исковете. Поради изложените съображения, следва да се приеме, че производството е недопустимо и следва да се прекрати. Върховният касационен съд на Р България