Определение № 50397 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. К. срещу определение № 152 от 28.04.2022 г. по гр. д. № 1491/2022 г. на Върховен касационен съд, състав на IV г. о., с което се оставя без разглеждане молбата ѝ за отмяна на влязло в сила решение № 115 от 13.12.2021 г. по гр. д. № 706/2021 г. на Софийски окръжен съд. За да постанови определението съдебният състав е констатирал, че в случая се моли за отмяна на влязло в сила решение № 115 от 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 706/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което са оставени без уважение подадените от молителката жалба срещу отказ на ДСИ за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 20201810400033 по описа на ДСИ при Ботевградски районен съд и жалба срещу определението за разноски по изпълнението във връзка с извършен въвод във владение на 03.09.2021 г. по същото изпълнително дело. Изводът за процесуална недопустимост на молбата по чл. 303 ГПК е обоснован с постановките на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и приетото в него, че постановените от окръжен съд решения по жалби срещу действията на съдебния изпълнител са изключени от обхвата на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на гл. 24 ГПК. Жалбоподателят оспорва формирания от съдебния състав извод. Поддържа тезата, че постановлението за „въвод във владение“ можело да се отъждестви като „съдебно решение“, с което завършва/приключва изпълнителното производство спрямо съответния недвижим имот на длъжника и е законосъобразно същото да подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Излага съображения за това, че цитираното тълкувателно решение не е приложимо в конкретния случай, не обхващало конкретната хипотеза и освен това противоречало на закона и Конституцията. Позовава се на актове на ВКС, постановени преди приемане на тълкувателното решение, в които е било възприето различно становище от даденото в обжалваното определение. Като особено искане жалбоподателят поставя молба за спиране на настоящото производство и образуване на тълкувателно дело по въпросите допустима ли е молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 4, когато между същите страни, по същото искане, по същото изпълнително дело и на същото основание има постановено преди него друго влязло в сила определение № 126 от 15.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1775/2020 г., ВКС, Второ ГО, което му противоречи; може ли съдия- изпълнителят да продължи своите действия, в случая „въвод във владение“ по изп. д. № 20201810400033, образувано от ДСИ при РС-Ботевград, при положение че постановеното определение № 126 от 15.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1775/2020 г., ВКС, Второ ГО, с което се спира изпълнението „въвод във владение“ по същото изпълнително дело не е отменено и е валидно и при положение, че разпоредбата на чл. 402 от ГПК е императивна и не дава възможност съдебният изпълнител да извършва сама преценка как да продължи действията си. При преценка на изложеното и данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща на първо място наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт.Съгласно т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е относимо само към определена категория съдебни актове - влезли в сила неправилни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Атакуваният от жалбоподателя акт /решение, с което са оставени без уважение жалбите му срещу отказ на ДСИ за спиране на изпълнителното производство и срещу определението за разноски по изпълнението във връзка с извършен въвод във владение/ няма посочените характеристики, тъй като с него не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за наличието на изпълняемо право. С т. 3 на същото тълкувателно решение изрично е прието, че решенията на окръжен съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК /„Отмяна на влезли в сила решения“/. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС по решаване на конкретни правни спорове –определение № 60100 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 1805/ 2021 г., I г. о., определение № 140 от 08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1059/ 2021 г., III г. о., определение № 177 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 1407/ 2019 г., IV г. о., определение № 189 от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 818/ 2022 г., IV г. о. Съображенията за наличие на противоречие с цитираните в жалбата решения и определения на ВКС са несъстоятелни, тъй като, както сам подчертава жалбоподателят, същите са постановени преди приемане на посоченото тълкувателно решение.С последното е преодоляно противоречието в съдебната практика по повдигнатия процесуалноправен въпрос. Същото се ползва със задължителна сила и съдилищата, без изключение, са длъжни да прилагат дадените в него разрешения. Няма никакво съмнение също така по отношение на обхвата на приложимост на тълкувателното решение във връзка с настоящия процесуалноправен спор. В този смисъл е и цитираната по-горе съдебна практика С оглед изложените съображения, основания за спиране на делото и сезиране на общото събрание на Върховния касационен съд по реда на чл. 292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение по поставените в жалбата въпроси не са налице Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.,