Определение № 151 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2578/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЗАД Армеец“ АД срещу разпореждане от 28.09.2021г. по в.гр.д.№502/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, в частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на Х. Т. А. – Б. за присъдената с постановеното по делото решение сума за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане. Частният жалбоподател излага доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалвания акт и претендира неговата отмяна. Поддържа, че при издаването на изпълнителния лист не е съобразен диспозитивът на решение №936/05.08.2021г. по в.гр.д.№502/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с който първоинстанционното решение е отменено в частта, с която „ЗАД Армеец“ АД е осъдено да заплати на Х. Т. А. – Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Ответницата Х. Т. А. – Б. изразява становище за основателност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С решение №936 от 05.08.2021г. по гр.д. №502/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, съставът на САС е отменил решение №260030/2.11.2020г. по гр.д.№13/2020г. по описа на Врачански окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432,ал.1 КЗ за заплащане на сумата за разликата от 70 000лв. до 110 000лв., ведно със законната лихва върху нея от 3.08.2018г. до окончателното изплащане, в частта му, с която „ЗАД Армеец” АД е осъдено да заплати на Х. Т. А. – Б. сумата от 5 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на А. Т. А., починал в резултат на ПТП от 09.04.2018г., причинено от противоправното виновно поведение на Ц. П. П. с управлявания от нея "Ситроен С З" с peг. [рег.номер на МПС], който автомобил е бил застрахован в ответното дружество по застраховка ГО, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане; в частта му, с която е осъдено „ЗАД Армеец” АД да заплати на адв. П. П. от САК, адвокатско възнаграждение за разликата от 2710,80лв. до 3210 лв. за осъществена правна помощ по отношение на ищците пред първата инстанция, и вместо това е осъдил „ЗАД Армеец” АД, да заплати на Г. А. А. допълнително сумата от 40000лв. /разликата от 70 000лв. до 110 000 лв./, за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на неговия баща А. Т. А., починал в резултат на ПТП от 09.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 30.07.2018г. до окончателното изплащане. Със същото решение съставът на САС е потвърдил решението в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 110 000лв. до 200 000лв. и в която е уважена за сумата от 70 000лв. за ищеца Г. А. А. и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 5 000лв. до 50 000лв. за Х. Т. А. – Б.. С решение от 05.10.2021г. по същото дело е допусната поправка в решение №936 от 05.08.2021г. по гр.д. №502/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, относно началната дата на периода на дължимата на ищеца Г. А. А. законна лихва, като е постановено, че същата се дължи, считано от 03.08.2018г. С решение от 06.01.2022г. по същото дело е допусната поправка в решение №936 от 05.08.2021г. по гр.д. №502/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, като е допълнен диспозитивът и е отхвърлена исковата претенция на Х. Т. А. – Б. за сумата от 5 000лв. представляваща дължимо обезщетение за причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в преживените и търпени болки и страдания, свързани със загубата на А. Т. А.. При така изложеното съдържание на въззивното решение не е налице предвиденото в чл.404 ал.1 от ГПК основание за издаване на изпълнителен лист в полза на Х. Т. А. – Б., а именно осъдително въззивно решение, с което в полза на страната да е присъдена определена сума или друга престация. Предвид изложеното постановеното от САС разпореждане следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на Х. Т. А. – Б. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, като молбата на Х. Т. А. – Б. за издаване на изпълнителен лист следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 15 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение