Определение № 7048 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2026 г.

Постъпила е частна жалба от И. А. А. от гр.София, чрез адв. Йотова, срещу Определение №10856 от 19.03.2026г. по адм. дело №12522/2025г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на А. против Решение №1040-21-636 от 05.11.2025г. на директор на ТП на НОИ – София град, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК е постъпило от директора на ТП на НОИ София – град, чрез юриск. Велкова, в което са настоява частната касационна жалба да не се уважава. Претендират се и разноски. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на осигуреното лице и е прекрати производството по нея, първостепенният съд е приел, че при осъщественото задължително административно обжалване на Разпореждане №214-00-18648-3/07.10.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица в същото поделение на НОИ, Директорът на ТП на НОИ – София град не е решил въпроса по същество, представен пред него, а само е отменил обжалваното разпореждане и е върнал административната преписка за ново произнасяне, съобразно дадените с акта му указания към долустоящия административен орган. По този начин е счел, че не е налице правен интерес за А. да оспорва благоприятния за него акт на ответника по касация, с който жалбата му е била уважена. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е стигнал да правилен извод. В случая по жалба на И. А., работник при „Или комерс 93“ЕООД, е било образувано производство по задължително административно обжалване пред директор ТП на НОИ – София град по отношение на Разпореждането от 07.10.2025г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в това поделение на НОИ, с което е било спряно на основание чл.54г ал.4 КСО производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявлението на осигуреното лице от 25.11.2024г. С решението си от 05.11.2025г. ръководителят на ТП на НОИ е приел, че актът на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, не е съобразен в достатъчна степен с правната рамка, регламентирана в чл.54г ал.4 КСО, като не се обследвани обстойно елементите, определящи наличието или липсата на основание за спиране на административното производство, респ. конкретно наличната хипотеза, реферирайки към тази на чл.54, ал.1, т.5 АПК, поради което го отменил и върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на тези му указания. От страна на осигуреното лице се счита, че този акт на ответния ръководител на общо основание(чл.118 ал.1 КСО) подлежи на обжалване пред съответния административен съд, поради което оспорва доводите на административния съдия за недопустимост на съдебното му оспорване. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че доводите на първостепенния съд следва да се споделят. На първо място, необходимо е да се отбележи, че в общата хипотеза на АПК(чл.145 ал.2,т.2) това решение нямаше да може да се оспори пред съд, след като при осъществената отмяна на акта на долустоящия административен орган, въпросът не е бил разрешен по същество. На следващо място правилно в обжалваното определение е засегнат въпроса с правния интерес, тъй като специално създадената правна рамка на чл.118 ал.1 КСО поначало дава възможност за обжалване на всеки акт на ръководителя на ТП на НОИ, постановен по този ред(така междувпрочем е посочено и в самото оспорено решение). Особеното в производството по чл.118 ал.1 КСО се свързва обаче не само със задължителната стъпка на административно обжалване, но и с предписаното, че впоследствие(пред съда) на обжалване винаги подлежи акта на горестоящия орган, който е и страна в съдебното производство. Отделно от това директорът на ТП на НОИ е и орган по същество, т.е. той може в повечето случаи да разреши въпроса вместо длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица. Когато обаче той не реши въпроса по същество, респ. върне преписката за ново произнасяне с оглед допуснати нарушения на съществени процесуални правила и/или неправилно приложение на материалния закон, т.е. когато приеме, че подчинения му орган не е изпълнил точно преписаното в закона, с оглед безспорното установяване на всички релевантни за спора факти, тогава и съдебното производство се ограничава само до въпросите, решени с неговия акт, тъй като именно той подлежи на пряк съдебен контрол. Това на първо място би обхванало въпросите за допустимостта на развилото се пред самия него производство(напр. ако се е произнесъл по просрочена жалба, респ. е отменил стабилен административен акт), или ако актът е постановен от некомпетентен орган(напр. е нищожен на някое от основанията за това). В дадения казус обаче никоя от страните, вкл. и частният касационен жалбоподател с жалбата си до административния съд, респ. и с жалбата си до тази инстанция, не въвежда подобни основания, а заявява, че търси проверка не дали законосъобразно ръководителят на ТП на НОИ с основание е отменил разпореждането и е върнал преписката, а поради какви мотиви и дали дадените от него указания към долустоящия административен орган са правилни. При търсен подобен контрол в едно така рамкирано съдебно производство обаче и след като съдът сам не е инстанция по същество, правният интерес от съдебната защита не е налице. Съдът няма възможност, отменяйки акта на директор ТП на НОИ, да разреши въпроса налице ли е някоя от възможните законови хипотези за спиране на административното производство по заявлението на А., разглеждано от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица. Това, както е посочил и административния съдия, ще може да бъде предмет, вкл. и на съдебен контрол, ако след връщане на преписката това длъжностно лице издаде нов акт, в изпълнение на даденото му указания, който на общо основание би подлежал на съдебна проверка. Останалите, поставени с частната жалба въпроси, касаят спора по отпускане на претендираното обезщетение за безработица, които не са били предмет на разглеждане с обжалвания акт на ответника, поради което и не могат да са предмет на обсъждане и в това съдебно производство. При това положение и с оглед създадената правна рамка, за осигуреното лице не е налице съответен и признат от закона правен интерес от оспорване на този конкретен акт на ответния директор, поради което и законосъобразно в крайна сметка жалбата му е била оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.159, т.4 АПК. По разноските. При този изход разноски се дължат на НОИ, като същите се констатираха да са в размер на 41 евро за осъществената защита от юрисконсулт, съгласно чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, изразила се само в депозиране на отговор по частната касационна жалба. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение