Решение № 2444 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2025 г.

ВАСПето отделение05.03.2026 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7995/16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 212/2025 на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, ж. к. „Люлин -10“ бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2, офис 4, да заплати на М. Н. П., с адрес гр. Аксаково, [улица], сумата от 500 /петстотин/ евро - разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ /АСВ, агенцията/ ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 7995/16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 212/2025 на Административен съд /АС/ – Варна, с което е отменен отказ на агенцията, обективиран в отговор с изх. № 25-00036-1/24.01.2025 г., да предостави на М. Н. П. копия на всички носители на личните му данни – договори за кредит, договори за цесия и др., въз основа на които се извършва тяхното обработване от АСВ ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни и преписката е върната за ново произнасяне. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения отказ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - М. Н. П., с адрес в гр. Аксаково, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена молба, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД; Регламента). АС – Варна е посочил, че като администратор на лични данни, агенцията е длъжна да предостави копие от личните данни на П., които са в процес на обработване, което предвид решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело № 487/21, т. 21 са копия от извлечения от документи или цели документи, за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. Съдът е приел още, че в случая е налице надлежно упълномощаване на адвоката на П. при подаване на искането, като за същото липсва изискване да е заверено нотариално, както в Закона за защита личните данни /ЗЗЛД/, така и в Регламента. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на АСВ ЕАД, гр. София за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да се посочи, че настоящият състав счита за неоснователни наведените доводи за липса на изричен отказ в конкретния случай. Макар и от съдържанието на отговора на агенцията изрично да не е посочено, че се отказва предоставяне на исканите данни и копия от документи, от същия е видно, че администраторът не предоставя поисканата информация, като приема, че представеното пълномощно не е надлежно удостоверено. С този отговор по същество се препятства упражняването на правото на достъп до лични данни, поради което той има характер на отказ за предоставяне на исканата информация. Обстоятелството, че в касационната жалба ответникът поддържа обратното становище, не променя правната същност на извършеното действие, която се определя от неговото съдържание и последици, а не от използваната формулировка. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закон за адвокатурата /ЗА/ адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, като законът не изисква същото да бъде нотариално заверено. Съгласно чл. 32 от същия закон адвокатът има право да удостоверява верността на преписи от документи, представяни във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Когато документите се подават в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис, те имат правната сила на саморъчен подпис съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Поради това писмено пълномощно, удостоверено от адвокат с валиден квалифициран електронен подпис, представлява достатъчно доказателство за представителна власт и не изисква нотариална заверка. Настоящият съдебен състав споделя приетото от АС – Варна, че липсата на представени от администратора копия на всички документи, които се съхраняват от администратора и съдържат лични данни на субекта на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал АСВ ЕАД с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, включваща копия на всички носители на личните му данни в това число договори за кредит, договори за цесия и др. С оспорения пред административния съд отказ, конкретни копия на описаните по-горе документи не са представени, като липсват и посочени конкретни лични данни на П., които се обработват от администратора, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на П.. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Правилни са изводите на първоинстанционният съд и по отношение на въпроса с упълномощаването на адвоката на искателя при подаване на искането по чл. 15 от ОРЗД. Съгласно чл. 12, § 6 от Регламента администраторът може да изиска допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на лицето, когато има основателни съмнения относно нея. Разпоредбите на регламента обаче не предвиждат изискване за нотариална форма на пълномощното при упражняване на правата на субекта на данни чрез представител. В действащото българско законодателство също не е предвидено изискване за нотариална заверка на пълномощно за подаване на искания за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679. По силата на общите правила на гражданското право писменото пълномощно е достатъчно, освен ако законът изрично не изисква по-строга форма, каквато в случая не е предвидена. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 евро, с равностойност в лева 977,92 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 09.10.2025 г., платими от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.

Цитирани разпоредби

18
  • чл. 1
  • чл. 15
  • чл. 3
  • чл. 209, т. 3 АПК
  • чл. 209 АПК
  • чл. 15 ОРЗД
  • чл. 2 ОРЗД
  • чл. 23 ОРЗД
  • чл. 3 ОРЗД
  • чл. 12
  • чл. 13, ал. 4
  • чл. 208
  • чл. 221, ал. 2
  • чл. 23
  • чл. 25, ал. 1
  • чл. 32
  • чл. 4
  • чл. 6