Определение № 9712 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2026 г.
ВАСШесто отделение07.10.2026 г.докладчик Миглена Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 12384/30.03.26г по административно дело № 6/26г на Административен съд-София-град, в частта му с която е оставена без разглеждане жалба от 29.12.25г против Решение № EMAS-BG-000033/07.11.25г на Заместник Министър на околната среда и водите и е прекратено и производството по делото, по частна жалба на „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора с представляващ К. А. А.. ОСЪЖДА „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора с представляващ К. А. А. да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 102.26евро разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЛАВ БАКАЛОВ /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора с представляващ К. А. А. и чрез адвокат Г. Босев против Определение № 12384/30.03.26г по административно дело № 6/26г на Административен съд-София-град, в частта му с която е оставена без разглеждане негова жалба от 29.12.25г против Решение № EMAS-BG-000033/07.11.25г на Заместник Министър на околната среда и водите, с което по схемата на Общността за управление на околна среда и одит /EMAS/ е регистрирана с регистрационен номер BG-000033 организацията „Д Консей“ ООД-София с обект: площадка-инсталация за третиране на отпадъци, гр.Русе, м.“Под Ормана“, ПИ № 63427.92.7, като е прекратено и производството по делото. В частната жалба се сочи, че обжалваната част от Определението е неправилна и незаконосъобразна, като се моли за отмяната й, претендират се разноски за настоящата инстанция. Твърди се, че съдът не е дал указания да се представят допълнителни доказателства за наличие на правен интерес от оспорване. Налице е правен интерес от оспорване на Решение № EMAS-BG-000033/07.11.25г на Заместник Министър на околната среда и водите, тъй като „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора осъществява дейност в същия икономически сектор като адресата на акта „Д Консей“ ООД-София. Правната сфера на оспорващия е пряко засегната, тъй като обжалваната регистрация на „Д Консей“ ООД-София в EMAS има пряко значение при участие в обществени процедури, договорни отношения и формиране на конкурентни предимства на пазара. В случая жалбоподателят „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора е съдружник в „Център за рециклиране-Пазарджик-2“ ДЗЗД, което дружество е участник в процедура по възлагане на обществена поръчка, в която „Д Консей“ ООД-София е класиран на първо място, а „Център за рециклиране-Пазарджик-2“ ДЗЗД на второ място. Ако евентуално в бъдеще първият класиран „Д Консей“ ООД-София отпадне от процедурата/ участниците в тази обществена поръчка трябва да притежават регистрация в EMAS и ако се отмени процесната регистрация на „Д Консей“ ООД-София, дружеството вече няма да отговаря на условията за участие в процедурата/, тогава вторият класиран „Център за рециклиране-Пазарджик-2“ ДЗЗД би могъл да придобие реална възможност да спечели тази обществена поръчка. Оспорваното Решение № EMAS-BG-000033/07.11.25г на Заместник Министър на околната среда и водите има потенциал да засегне жалбоподателя „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора- чрез промяна на конкурентната среда и условията на достъп до пазара. Съдът неправилно е приложил понятието 4правен интерес“ в противоречие с чл. 120 ал.2 от КРБ и принципите на ефективен достъп до правосъдие. Неправилно е тълкувана и Орхуската конвенция, която изисква широк достъп до съдебен контрол по въпроси, свързани с околната среда. Неправилен е и изводът на съда, че жалбата е просрочена. Жалбата е изпратена на 19.12.25г, срещу Решение от 07.11.25г, като е депозирана в 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, считано от издаване на Решението. Ответникът Заместник Министър на околната среда и водите чрез главен юрисконсулт Е. Найденова депозира Отговор по частната жалба, като тя се оспорва като неоснователна и се моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на Определението.Твърди се, че жалбоподателят няма личен пряк непосредствен интерес от оспорване по см. на чл. 147 ал.1 от АПК, а интересът му е косвен/доколкото учствал в ДЗЗД/ и условен, евентуален и бъдещ. Жалбата от 29.12.25г е била и просрочена, доколкото оспореното Решение от 07.11.25г е било публикувано на 10.11.25г в публичния регистър на регистрираните по EMAS организации. Прави се мотивирано възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на претендирания размер на адвокатски хонорар за тази инстанция /необосновано надвишаващ размера по Наредба №1/04г/, като същият да бъде присъден в размера по Наредба №1/04г или справедливия според ВАС размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 200лева по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ответникът „Д Консей“ ООД-София депозира Отговор по частната жалба, като тя се оспорва като неоснователна и се моли за оставянето й без уважение. Жалбоподателят няма личен пряк правен интерес по чл. 147 ал.1 от АПК, като обосновава своя интерес на база засягане на чужди права и интереси. Самият жалбоподател няма регистрация в EMAS, нито участва самостоятелно в обществената поръчка. Обжалваното пред АССГ Решение за регистрация на „Д Консей“ ООД-София не засяга ничий чужди права и интереси. Жалбата до АССГ е била и просрочена, като твърдението на жалбоподателя за депозирането й на 24.11.25г е недоказано/приложен по делото е само плик без дата и липсва цитираната от жалбоподателя куриерска разписка от 24.11.25г/. Претендират се разноски за тази инстанция, оспорва се присъждането на разноски на частния жалбоподател. Ако такива все пак му се присъждат, прави се възражение за прекомерност на разноските, ако размерът им е над минимално определеният. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу акт, подлежащ на оспорване с частна жалба, от лице с активна процесуална легитимация/за което съдебният акт е неблагоприятен/. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Начало на административното производство е било сложено със Заявление вх.№ EMAS-8/06.10.25г от „Д Консей“ ООД-София. По Заявлението е постановено Решение № EMAS-BG-000033/07.11.25г на Заместник Министър на околната среда и водите, с което по схемата на Общността за управление на околна среда и одит /EMAS/ е регистрирана с регистрационен номер BG-000033 организацията „Д Консей“ ООД-София с обект: площадка-инсталация за третиране на отпадъци, гр.Русе, м.“Под Ормана“, ПИ № 63427.92.7. Решението е постановено на осн. чл. 134 ал.1 от ЗООС и чл. 5 ал.2 т.1 от Наредба № Н-2/02.07.12г за реда за регистриране, подновяване на регистрацията и контрол по Схемата на Общността за управление по околна среда и одит/ EMAS/, като в административното производство не са участвали други лица освен заявителя. „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора депозира жалба до АССГ против Решение № EMAS-BG-000033/07.11.25г на Заместник Министър на околната среда и водите, която е заведена с вх.№ 32964/29.12.25г. и е образувано адм.дело № 6/26г на АССГ. На л.90 от делото на АССГ е подвързан оригиналният плик, с който жалбата е била изпратена на АССГ. Видно от клеймото на плика, датата е 19.11.25г. С обжалваното Определение № 12384/30.03.26г жалбата е оставена без разглеждане като недопустима/просрочена и при липса на правен интерес/ и производството по делото е прекратено - тези диспозитиви са предмет на процесната частна жалба. С Определението освен това е отхвърлена Молба на „Д Консей“ ООД-София от 13.02.26г за допускане на предварително изпълнение на Решението, като срещу този диспозитив на Определението няма депозирана частна жалба. С Определението са присъдени и разноски на „Д Консей“ ООД-София. На 30.03.26г е постъпила Молба от „Д Консей“ ООД-София относно разноските, а на 18.05.26г е постъпил Отговор на „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора по тази Молба относно разноските. С Разпореждане от 19.05.26г/л.179/, АССГ е указал, че ще се произнесе по Молбата на „Д Консей“ ООД-София относно разноските- след произнасянето на ВАС по процесната частна жалба. Върховният административен съд-състав на шесто отделение намира, че предвид образуването на делото на АССГ на 05.01.26г, е налице хипотезата на §40 от ЗИДАПК /ДВ бр.63/26г, в сила от 05.08.26г/ вр. чл. 176а ал.4 вр. чл. 236 вр. чл. 228 от АПК и АССГ следва да се произнесе по Молбата от 30.03.26г на „Д Консей“ ООД-София относно разноските. Върховният административен съд-състав на шесто отделение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Обжалваните части от Определението са правилни и законосъобразни/двата диспозитива - за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото/. Жалбата на „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора е недопустима за разглеждане само на осн. чл. 159 т.4 от АПК-липса на правен интерес. Същата не е просрочена, доколкото 14-дневният срок от издаване на Решението/07.11.25г/ изтича на 21.11.25г, а пощенското клеймо на плика е 19.11.25г. На първо място, няма съмнение какво точно е имало в плика, доколкото това е полученият в АССГ плик, съдържащ жалбата/пликът е подвързан по делото от служителите на АССГ/. На второ място, съвсем ясно и видно е клеймото на плика - с дата 19.11.25г / въпреки, че на титулната страница на жалбата/л.5/, служителят на АССГ погрешно е написал като дата на клеймото-19.12.25г/. Жалбоподателят „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора няма личен и пряк правен интерес от оспорване на Решението, съгл. изискванията на чл.147 ал.1 вр. чл. 15 ал.1 от АПК. Дори и от изложението му да може да се обоснове някакъв интерес, то той не е личен и пряк, а косвен и опосреден, евентуален и бъдещ. Обжалваното пред АССГ Решение е позитивен индивидуален административен акт, издаден по Заявление на „Д Консей“ ООД-София, като в административното производство не са участвали заинтересовани страни. Никой няма правен интерес да го оспори, вкл. самият заявител/доколкото това е позитивен за него административен акт/. Въпреки, че се касае за въпрос, свързан с околната среда, нито националното законодателство /ЗООС и Наредба № Н-2/12г /, нито европейското право /Регламент /ЕО/ № 1221/2009 на ЕП и на Съвета/, предвиждат обжалваемост на Решението - от лица без личен и пряк правен интерес. Практиката на ВАС по въпроса за необходимостта от пряк и личен правен интерес също е трайна /д.№ 1863/25г, д.№ 7260/19г, д.№ 2931/22г на 5чл. състав и др/. Сравнителният анализ на нормите на чл. 15 ал. 1 вр. чл. 27 ал. 1 и чл. 153 ал. 1 от АПК налага извод, че страни в досъдебната фаза на административния процес могат да бъдат прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт, или за които той би породил права или задължения. Ако съответното властническо произнасяне не е категорията на правопогасяващ, правопроменящ или правоизключващ юридически факт досежно материалните права на съответния субект, то последният не е активно легитимиран да го обжалва. Правото на обжалване произтича от наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. При условие, че „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора не е участник в материалното административно правоотношение, оспореният акт не засяга пряко и непосредствено интересите му, което обстоятелство да обуславя допустимостта на предявената жалба. Съгласно чл. 27 от АПК, страни в административното производство са заявителят и привлечените и встъпили заинтересовани граждани и организации. В АПК няма определение на понятието "заинтересовано лице", но това качество придобива онзи правен субект по смисъла на чл. 15 от АПК, чиито права, свободи и законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или за който би породил права и задължения. След като „ЕКОР“ ЕООД -гр.Стара Загора не е страна в административното производство, няма право и на жалба до съда, тъй като няма активна легитимация. Съгласно чл. 120 ал. 2 от Конституцията на РБ, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според Решение № 21/26.10.95г по к.д. № 18/95г на КС на РБ- задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно оспорване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120 ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебнообжалваемите актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Винаги трябва да се установи накърняване на правната сфера, което предопределя и наличието на право на оспорване пред съд по чл. 147 ал. 1 от АПК. Съгласно Решение № 5/07г по к.дело № 11/06г на КС на РБ- когато се атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, жалбоподателите трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. "При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована“. Правният интерес трябва да е пряк, като със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпването й от изпълнение на административния акт. Трябва да е личен, поради което юридическите лица, като жалбоподателят, имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава правата му или противозаконно създава задължения за него, или създава права на трето лице, с което да уврежда жалбоподателя. Разбирането, че е допустимо подаването на жалба в защита на чужди субективни права, свободи и законни интереси, не съответства на закона и цитираните конституционни решения. В случая обаче не са засегнати и чужди интереси. При този изход на спора/неоснователна частна жалба/, на МОСВ следва да се присъдят разноски на осн. чл. 143 ал.3 от АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от НЗПП- в минималния размер от 200лева/102.26евро. В настоящото производство не са сторени разноски от ответника „Д Консей“ ООД-София. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, върховният административен съд-състав на шесто отделение
Цитирани разпоредби
24- чл. 147, ал. 1 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 15, ал. 1 АПК
- чл. 15 АПК
- чл. 153, ал. 1 АПК
- чл. 159, т. 4 АПК
- чл. 228 АПК
- чл. 229 АПК
- чл. 235 АПК
- чл. 27 АПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 40 ЗИДАПК
- чл. 134, ал. 1 ЗООС
- чл. 37 ЗПП
- чл. 120, ал. 2 КРБ
- чл. 24 НЗПП
- чл. 120, ал. 2
- чл. 15, ал. 1
- чл. 176, ал. 4
- чл. 236
- чл. 24
- чл. 27, ал. 1
- чл. 5, ал. 2, т. 1