Определение № 5463 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4127/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Б. М., чрез адв. М. О., срещу определение № 4266/26.09.2024 г. по гр.д. № 3352/2024 г. на Върховен касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение № 95/05.01.2024 г. по в.гр.д. № 12986/2022 г. на Софийски градски съд, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното определение. Счита, че е бил лишен от възможност да участва в делото, тъй като въззивният съд при постановяване на решението си не е взел предвид депозираното от него „становище“ с вх. № 113324/04.12.2023 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: М. Б. М. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 95/05.01.2024 г. по в.гр.д. № 12986/2022 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 20061112/10.10.2022 г. по гр.д. № 62296/2019 г., и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. М. против ГД „Гранична полиция“ искове с правно основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1 738,45 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 323,42 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 29.10.2019 г. С обжалваното в настоящото производство определение, предходният състав на Върховния касационен съд, е приел, че подадената пред него молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима. Същата съдържала оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Молителят сочел, че въззивният съд не се е произнесъл по направения частичен отказ от иска, както и че не е формирал фактически и правни изводи относно част от претенцията, касаеща положения извънреден труд, изразяващ се във времето, през което е извършван инструктаж. Липсвали изложени твърдения за нарушения на процесуалните правила, довели до лишаване от право на участие в делото или на ненадлежно представителство. Заключил е, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал.1 ГПК във връзка с чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което е недопустима. Определението е правилно. М. М. в депозираното „становище“ с вх. № 113324/04.12.2023 г., чрез адв. М. О., е заявил, че е възпрепястван да се яви на насроченото на 07.12.2023 г. открито съдебно заседание, но желае да бъде даден ход на делото, като е направил частичен отказ от иска и е изложил съображения по съществото на спора. Твърденията, посочени в молбата за отмяна, и преповторени в частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, че въззивният съд не е съобразил това „становище“, като не се е произнесъл по направения частичен отказ от иска и не е изложил мотиви по една част от исковата претенция, по същността си представляват оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Тези доводи могат да бъдат разглеждани само по реда на обжалване на решението, но е недопустимо обсъждането им като основание за отмяната му, след като е влязло в сила. Съдът по отмяната се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Изразеното в молбата за отмяна несъгласие с формираните от съда изводи по спора не съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. При две от горепосочените три хипотези за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана - представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне, отказ/, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а при третата хипотеза - въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда, страната не е могла да участва лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които самата тя или представителят й не са могли да преодолеят /природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др./. Такива твърдения обаче не са изложени в молбата за отмяна, поради което правилно съставът на Трето гражданско отделение на ВКС е счел, че същата е недопустима. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено като правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение