Определение № 84 от 05.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 655/2019 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Районния съд в гр. Пловдив и Софийския районен съд. Прокурорът изразява становище, че компетентен да разгледа спора е Софийският районен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Жалбоподателят „Г.” Е. със седалище [населено място] чрез управителя си Н. Е. сезирал Софийския районен съд с жалба срещу наказателно постановление № К - 039638 от 30.05.2018 г., издадено от К. Д. Р. - член на Комисията за защита на потребителите, за нарушения на чл.47, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 7, пр. 4, т. 8 и т. 12, чл. 50 и чл. 181н, ал. 2 и ал. 4 от Закона за защита на потребителите. Софийският районен съд се произнесъл по жалбата с решение от 16.11.2018 г. по анд № 13774/2018 г., което било отменено с решение № 3305/16.05.2019 г. по ад № 743/2019 г. от Административен съд София – град, а делото – върнато за ново разглеждане. Съдията - докладчик по нахд № 8574/2019 г. на Софийския районен съд с разпореждане от 04.06.2019 г. прекратил производството и изпратил делото на Районния съд в гр. Пловдив, като приел, че нарушението е извършено в района на неговата юрисдикция и по тази причина спорът е от териториалната му компетентност. Районният съд в гр. Пловдив с разпореждане № 11816 от 13.06.2019 г. по анд № 3578/2019 г. оспорил извода на изпращащия съд за местната подсъдност и повдигнал спор пред Върховния касационен съд на основание чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Районния съд в гр. Пловдив по общите правила за подсъдност по местоизвършване на административното нарушение. С атакуваното постановление е наказано бездействие на жалбоподателя да предостави на интернет-сайт за он-лайн търговия изискуема по Закона за защита на потребителя информация. Следователно дължимото действие е следвало да се извърши в населеното място, посочено от търговеца като негово седалище т.е. като място, от където дружеството се управлява и се изпълняват задължения към клиенти и съконтрахенти (арг. от чл. 12, ал. 1 от ТЗ). Компетентният съд при обжалване на административното наказание се определя от изложените факти, очертаващи изпълнителното деяние на санкционираното нарушение. Ето защо делото подлежи на разглеждане от Районен съд-гр. Пловдив. Водим от горното и на основание чл.44, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,