Определение № 1815 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1468/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Контракс“ АД, ЕИК 175415627, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев“, ул. Тинтява № 13, подадена чрез упълномощен адвокат Д. Шиклева, срещу определение № 32 от 15.01.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-1020/2025 г. В частната жалба са релевирани доводи, че от Комисията неправилно е прието, че жалбоподателят следва да докаже настъпването на конкретни вреди, който да налагат спиране на процедурата. Счита, че от страна на КЗК е направена формална преценка на възможните последици от налагането на временна мярка и Комисията се е ограничила до преповтаряне на общите твърдения в становището на възложителя. Намира, че в случая e е налице превес на общественият интерес от провеждането на законосъобразна процедура, в сравнение с интереса за обществото от незабавното й изпълнение. Излага довод, че в конкретния случай високата прогнозна стойност на обществената поръчка и сложността на предмета на поръчката сами по себе си предполагат тежки последици при незаконосъобразен избор на изпълнител. Изразено е искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде наложена поисканата временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на оспорената обществената поръчка. Претендира присъждане на разноски. Ответната по частната жалба страна - Агенция „Пътна инфраструктура“ с писмен отговор, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Борисов, дава становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Контракс“ АД срещу Решение № F748746 от 24.10.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на контролен център за мониторинг и управление на интелигентни транспортни схеми“ с уникален номер в РОП на АОП УНП: 00044-2025-0133. С жалбата е направено искане за налагане на временна мярка „спиране“ на процедурата за възлагане на обществена поръчка. С оспореното пред съда определение искането е оставено без уважение. КЗК е взела предвид, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата”. Прието е, че липсват доказателства за възможността от значимо за производството увреждане на интересите на страните и конкретно на жалбоподателя. Посочено е, че към момента на подаване на жалбата контролният орган не следва да обсъжда и да се произнася по въпроса за допуснати нарушения при откриване на процедурата, тъй като същите касаят решаването на спора по същество. Прието е, че от „Контракс“ АД не са изложени обосновани и подкрепени с доказателства доводи, които да послужат като основание за преценка, че интересите на страните и по-специално неговите интереси, ще бъдат увредени, което би могло да бъде възпрепятствано чрез налагането на обезпечителната мярка. По отношение на изложените доводи за допуснати нарушения на ЗОП при откриването на процедурата, каквито са основните аргументи на дружеството за спиране на процедурата, е отбелязано, че към момента на разглеждане на искането за налагане на временна мярка КЗК не може да се произнесе по безспорен и категоричен начин дали има извършени нарушения при откриване на процедурата, които водят до опорочаване на решението за откриването ѝ, тъй като по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. Определението е правилно. При преценка на основателността на отправеното искане за спиране на производството, Комисията е разгледала изложените пред нея в тази връзка аргументи. В оспореният акт са обективирани както доводите на жалбоподателя, свързани с предмета на поръчката, вида на допуснатите според него нарушения, очакваните последици от отмяна на оспорения акт на възложителя, така и изводи на комисията за приложимите материалноправни норми и наличието, респективно липсата на основания за налагане на исканата временна мярка. Нормата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП предвижда, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата”. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. По силата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на определението КЗК е отчела спецификата на конкретната обществена поръчка и нейния предмет, приемайки в резултат на това, че спирането на процедурата би накърнило както интересите на възложителя, така и на обществото, в лицето на ползвателите на пътната мрежа на значителна част от територията на страната. Допускането на забавяне на изпълнението на дейностите по изграждането на системата предмет на обжалваната процедура ще затрудни една от основните дейности на възложителя, свързана с подобряване безопасността на движението по пътищата чрез. В жалбата пред КЗК срещу решението за откриване на процедурата са посочени множество аргументи, касаещи законосъобразността на действията на възложителя, но не са изложени, както обосновано е установила и Комисията, същински мотиви относно възможността за значимо за производството увреждане на интересите на обществото и страните, включително и тези на самия жалбоподател. Единствените съображения на оспорващото дружество при мотивиране на особеното искане са свързани с твърдени от жалбоподателя допуснати съществени нарушения при откриване на процедурата. Правилно е преценено, че в хода на производството по чл. 204 от ЗОП не следва да се обсъждат доводите в жалбата, свързани с твърдения за наличие на незаконосъобразни изисквания, поставени от възложителя в документацията за участие в процесната обществена поръчка. Произнасянето по тях е свързано с решаването на спора по същество, което изключва възможност за тяхното обсъждане и квалифициране в производство по искане за спиране на процедурата за възлагане на конкретната поръчка. При липсата на посочени от жалбоподателя доказателства за съществено за производството нарушаване на неговите интереси от продължаването на процесната процедура до произнасяне на КЗК по депозираната пред нея жалба, и излагането в становището на възложителя на обосновани аргументи против спиране на процедурата, Комисията правилно и обосновано е приела, че негативните последици, които могат да увредят интересите на възложителя и на обществото, превишават ползата от спирането на процедурата. Забавянето на процедурата може да окаже сериозно негативно въздействие върху интересите на обществото, доколкото е наложително осигуряването на дейностите, предмет на обществената поръчка - изграждане и поддръжка на контролен център за мониторинг и управление на ИТС системите по Републиканската пътна мрежа, посредством изграждане и обособяване на помещения за нуждите на Контролния център, изграждане на ИТ инфраструктура, интегриране на система за управление със съответното лицензиране, създаване на функционални операторски работни места и видеостена, разработка на външен интеграционен слой и присъединяване на текущите ИТС системи на АПИ. Контролният център има за цел да обедини информацията от текущите изградени ИТС системи, да модернизира техния контрол в реално време, да предостави данни за вземане на решения с оглед пътната безопасност и предотвратяване на инцидентите. От страна на Комисията е съобразена и нормата на чл.112 ал. 8 ЗОП, според която възложителят може да сключи договор с избрания за изпълнител участник едва след влизане в сила на всички решения по процедурата, поради което продължаването на процедурата не би довело до сключване на договор преди влизане в сила на обжалваното решение и интересите на жалбоподателя и обществото ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че определението е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и приложимите процесуални правила. При липса на твърдените в частната жалба касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, водещи до неговата законосъобразност, постановеното от КЗК определение следва да се остави в сила. При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК, поради което „Контракс“ АД следва да заплати разноски в размер на 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за възлагане на разноски се оставя без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК във вр. с чл. 216а, ал. 1, изр. 2 от ЗОП, Върховния административен съд, четвърто отделение,