Решение № 650 от 27.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 268/2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Илстрой“ ООД, [населено място], чрез пълномощник адв. Н. В. от САК срещу въззивно решение № 247/23.10.2025 г. постановено по гр.д. № 276/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 100/23.02.2025 г. по гр. д. № 110/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение, на основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между ответника „Илстрой“ ООД, като „продавач“ и ищеца А. Д. Х., в качеството на „купувач“, съдържащ се в Договор за извършване на строителство и продажба на апартаменти от 30.10.2014г., предварителен договор за покупко - продажба на апартаменти, изменен с Анекс от 01.04.2015 г., на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], Жилищна сграда „Ц. М.“, [улица], а именно: 1. Апартамент № .. с идентификатор .... по КККР на [населено място] с площ от 82,85 кв.м., ведно с изба № .. на кота - 2,80 с площ от 2,20 кв.м., ведно със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и 2. Апартамент №... с идентификатор .... по КККР на [населено място] с площ от 60,40 кв.м., ведно с изба №... на кота +/-0,00 с площ от 3,05 кв.м., ведно със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при условие, че ищецът А. Д. Х., изпълни задължението си по предварителния договор за покупко – продажба на апартаменти да заплати на продавача остатъка от уговорената продажна цена в размер на 18 316,17 евро в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата. А. Д. Х. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, сума в размер на 788,67 лв. - нотариална такса, а в полза на [община] - сума в размер на 3 872,54 лв. - дължим местен данък. На основание чл. 364, ал.1 от ГПК е разпоредено да се впише възбрана върху имотите, предмет на обявения за окончателен предварителен договор за покупко – продажба, до изплащането от ищеца на държавата на следващите се разноски по прехвърлянето на имота. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изразява се несъгласие с извода на съда, че сключеният от страните предварителен договор не е бил развален от „Илстрой” ООД, преди предявяване на иска, поради виновното му неизпълнение от страна на ищеца- купувач по договора. Твърди се също, че въззивният съд е преповторил изводите на първоинстанционния съд, приемайки, че по делото не е установено, че с частичните погасителни вноски е погасявана и законна лихва върху просрочените задължения на ищеца. Сочи, че в хода на съдебното производство не е бил повдиган спор по отношение начисляването и заплащането на законна лихва за забава върху платените просрочени вноски, а напротив, от исковата молба и уточнението към нея ставало ясно, че ищецът не спори по отношение начисляването на лихва за забава. Същият предоставил таблица, в която точно и ясно посочвал в различни колони, каква част от дълга счита, че е погасена с направените от него плащания - отделни колони за главница, договорна лихва и самостоятелна колона за изплатена законна лихва. Според касатора, единственото спорно обстоятелство по този въпрос било кой е правилният начин да бъде разпределена всяка една платена сума по трите пера и дали е изплатена продажната цена до 70% от стойността й, което да доведе до основателност на иска за обявяване на предварителния договор за покупко- продажба за окончателен /според уговореното от страните/. Твърди се, че макар и страните да не оспорвали факта на дължимост и начисляване на законна лихва, въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила приел, че този факт следвало да бъде доказан от ответника, без в тази връзка да бъде разпределена доказателствената тежест между страните. Това довело до неправилния извод, че не е доказано да е начислявана лихва за забава, респ. че продажната цена е заплатена над 70% /съгл. вариант 1 от ССЕ- без начисляване на лихва за забава върху внасяните погасителни вноски/, и до обявяване предварителния договор за окончателен на основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД при посоченото условие купувача да заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 18 316,17 евро. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата А. Д. Х. е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Същото становище се поддържа и от неговия пълномощник в откритото съдебно заседание. С определение № 2060/21.04.2026 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обобщения от съда въпрос: за задължението на въззивния съд да извърши своя преценка на събраните релевантни за спора доказателства, да отговори на наведените от страните доводи и възражения и да изложи собствени мотиви по спора, заради проверка за евентуално противоречие с практиката на ВКС. Отговорът на поставения въпрос обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 581/30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на III г.о.; решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о.; решение № 202/21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на I т.о.; решение № 28/06.03.2019 г. по т.д. № 205/2018 г. на II т.о. и др. Приема се, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за частично основателна, по следните съображения: В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че на 30.10.2014 г. между страните е бил сключен Договор за извършване на строителство и продажба на апартаменти, с който възложителят-купувач А. Д. Х. възложил на изпълнителя - продавач „Илстрой“ ООД да построи процесните: апартамент № .. и изба № ..., както и апартамент № .. и изба № .., срещу сумата от общо 66 000 евро с ДДС, платима от възложителя, както следва: 5 000 евро – в срок до 3 дни след подписване на договора, 5 000 евро до 30.03.3015 г., 5 000 евро до 30.09.2015 г. и 51 000 евро – съгласно погасителен план към договора, на равни годишни вноски за период от 8 г., при 7% годишна лихва. Уговорено било, че при достигане на 70% от стойността на апартаментите, собствеността се прехвърля с нотариален акт /чл. 4 от договора/. Според чл. 16 от договора, възложителят имал право едностранно да прекрати договора, като отправи писмено предизвестие, а изпълнителят се задължава да му върне внесената сума, след приспадане на неустойка в размер на 30% от сделката. В чл. 18 от договора било уговорено, че при невнасяне на вноските или при просрочване на повече от месец, съгласно схемата за внасяне, изпълнителят има право да развали договора едностранно, като изплати на възложителя внесените от него суми, приспаднати с неустойка в размер на 15 % от стойността на сделката. Бил подписан и Анекс от 01.04.2015 г., с който е променен срока по погасителния план от 8 г. на 10 г., като съгласно погасителния план за 10 годишния период се дължат 120 погасителни вноски в размер на по 1 158,14 лв. /равняващи се на 592,15 евро/, включващи главница и договорна лихва. Установено е от представени по делото преводни нареждания, че първата вноска от 5 000 лв. е била платена на 05.11.2014 г., втората - на 03.04.2015 г., а третата вноска не е била платена в срок до 30.09.2015 г., а на 30.05.2016 г. Установено е също, че след 22.12.2016 г. ищецът заплащал вноски в различни размери, без да спазва погасителния план. Според първото и допълнителното заключения на съдебно – счетоводната експертиза, общо платените от ищеца суми за периода от сключване на договора на 30.10.2014 г. до 24.11.2023 г. били в размер на 128 739,54 лв. /65 821,57 евро/, като вноските по погасителния план за 2023 г. не били платени. Според вариант 1 от заключението на ССЕ, при който погасяването е отнесено само към задълженията за главница и договорна лихва, с внесените суми в общ размер на 128 739,54 лв., била погасената главница в размер на 93 261,47 лв. /47 683,83 евро/ и договорна лихва в размер на 35 478,07 лв. Според този вариант неплатени били 14 вноски за периода 30.11.2022 г. – 30.12.2023 г. в общ размер 15 254,24 лв. Във вариант 2 на ССЕ, вещото лице изчислило погасените задължения по договора, включващи главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, при този вариант били погасени: главница в размер на 84 489,87 лв. /43 198,98 евро/, договорна лихва 33 363,53 лв. и обезщетение за забава при плащането на главницата в размер на 10 886,17 лв., а неплатени били 23 вноски за периода 28.02.2022 г. - 30.12.2023 г. В допълнителното заключение към ССЕ, вещото лице изчислило погасените суми, като начислило /вариант 3/ обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните погасителни вноски, включващи главница и договорни лихви, при което с общо внесената сума били погасени: главница 78 718,23 лв. /40 247,99 евро/, 31 424,82 лв.- договорна лихва и 18 596,50 лв.- обезщетение за забава върху погасителните вноски. При този вариант не били платени 30 вноски за периода 30.07.2021 г. – 30.12.2023 г. На 08.12.2023 г. ответникът „Илстрой“ ООД изпратил до ищеца Х. уведомление за едностранно прекратяване на договора на основание чл. 18 от същия, поради неплащане на вноски от погасителния план, които считано от м. февруари 2023 г. до датата на уведомлението били в размер на 6 600 евро. На ищеца бил даден 7-дневен срок за посочване на банкова сметка за връщане на внесената по договора сума, след приспадане на неустойка в размер на 15% от стойността на договора и за връщане на ключовете от апартаментите. Ищецът получил уведомлението на 08.01.2024 г., като на следващия ден превел на възложителя сумата от 13 000 лв. Тази сума му била върната от ответника на 10.01.2024 г., тъй като последният считал, договора за развален. С уведомление до ответника от 15.01.2024 г. ищецът оспорил едностранното прекратяване на договора поради липса на основание за това. Заявил, че към датата на уведомлението за прекратяване е изпълнил задължението си и е платил 70% от цената. Отправил покана за изпълнение на задължението на ответника да му прехвърли собствеността върху имотите. Правилно въззивният съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор не е бил развален с уведомлението от 08.12.2023 г. Безспорно по делото е установено, че към датата на получаване на изявлението за разваляне на договора – 08.01.2024 г., ищецът е бил неизправна страна, тъй като е бил в забава при плащането на повече от 10 вноски по погасителния план и по трите варианта на ССЕ. Правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора /с изискване за писмена форма, когато договорът е в писмена форма, вкл. и възможността развалянето на договора да се реализира с исковата молба/, е необходимо обаче да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение, или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при уговорка за изпълнение непременно в определено време. Нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна в смисъл, че страните могат да уговорят други условия и начин на разваляне на договора, като общото правило е, че правото се упражнява от изправната страна, предпоставя се от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок /решение № 233/21.12.2013 г. по т.д. № 514/2012 г. на ВКС, I т.о.; решение № 75/01.07.2014 г. по т.д. № 3723/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 76/13.07.2017 г. по т.д. № 1037/2016 г. на ВКС, І т.о.; решение № 288/18.02.2020 г.. по гр.д. № 134/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 410/26.06.2024 г. по гр.д. № 1492/2023 г. на ВКС, ІII г.о./. Страните могат да уговорят правото на разваляне да бъде упражнено без предупреждение, независимо от отсъствие на предпоставките на чл. 87, ал.2 ЗЗД /решение № 100 по т.д. № 307/2011 г. на ІІ т.о.; решение № 86/10.05.2016 г. по т.д. № 595/2015 г. на І т.о./. Когато страните не са уговорили безусловно разваляне, а само при какви условия възниква правото на разваляне, на общо основание се прилага изискването на чл. 87, ал. 1 ЗЗД да бъде даден подходящ срок за изпълнение. Изявление за разваляне може да бъде отправено от изправната страна и без в него да се дава срок за изпълнение, но ако такава възможност не е договорена, страната която твърди упражнено право да развали без предупреждение договора, следва да докаже, че е налице една от хипотезите на чл.87, ал.2 ЗЗД -невъзможност за изпълнение, безполезност или фикс сделка. Обжалваното въззивно решение не е в отклонение от посочената практика на ВКС. Клаузата на чл. 18 в процесния предварителен договор не изключва по диспозитивен път общото правило на чл. 87, ал.1 ЗЗД, а препраща към него. По делото е безспорно, че с изявлението си от 08.12.2023 г. ответникът не е дал срок за изпълнение на задължението на ищеца, поради което към датата на предявяване на иска договорът между страните не е бил развален. Предварителният договор е сключен в писмена форма, поради което даването на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че при неизпълнение договорът ще се счита за развален, също следва да бъде в писмена форма съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка събраните гласни доказателства са неотносими, за установяване на соченото обстоятелство. Ответникът не е правил и изявление за разваляне на договора с отговора на исковата молба, нито се е позовал на безполезност на изпълнението по смисъла на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. За да уважи предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че е била налице хипотезата на чл. 4 от договора, и задължението на ответника да прехвърли на ищеца правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на предварителния договор е било изискуемо. Налице били и предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, поради което предварителният договор е обявен за окончателен, при условие, че ищецът изпълни задължението си да заплати на ответника, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, остатъка от уговорената цена, която според приетото от въззивния състав е в размер на 18 316,17 евро /66 000 евро – 47 683,83 евро/. Въззивният съд е посочил, че уговорената в договора стойността на имотите е 66 000 евро, платима на три вноски от по 5 000 евро до определени дати, а остатъкът от 51 000 евро – на равни вноски за срок от 10 г., при годишна лихва в размер на 7%, представляваща възнаграждение на продавача за разсроченото плащане на цената. Посочил е, че ищецът не е заплащал в срок дължимите месечни вноски, поради което безспорно дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отделните вноски на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Само за първите три вноски ищецът посочил кои свои задължения погасява, а основанието за плащане на останалите разсрочени вноски било „частично плащане по договор за строителство“ и „по договор за строителство“. Не било спорно, че ответникът не е отказвал частичното изпълнение, а напротив, приел е плащането на всички суми. Според приетото от въззивния съд, по делото не било установено, че с частичните вноски била погасена законна лихва върху просрочените задължения – факт, който следвало да бъде доказан от ответника. Отхвърлени са възраженията на ответника, че с исковата молба и уточняващата молба към нея самия ищец сочел, че е погасявал освен цената по договора и лихви за забава. Съдът се е позовал на съдържанието на уведомлението на ответника от 08.12.2023 г., според което „неплатените и дължими от ищеца суми за месечни вноски и лихви са за период от 11 месеца /от м. февруари 2023 г. до м. декември 2023 г./, като е приел, че това изявление съответства на вариант 1 от ССЕ, при който частичните плащания са отнесени към погасителните вноски, включващи главница и договорна лихва, без обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочено е, че при липсата на уговорка за начина на погасяване на задълженията, при частично изпълнение прието от кредитора-продавач, платените от ищеца суми следва да бъдат отнесени към задълженията му по правилото на по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – първо се погасяват договорните лихви, а след това главницата. Според вариант 1 на експертизата, погасената от ищеца главница възлизала на 47 683,83 евро, което представлявало 72,25% от стойността на имотите - 66 000 евро. С оглед отговора на поставения въпрос, довел до допускане на касационно обжалване, въззивното решение е частично неправилно. В случая въззивният съд, в противоречие с правното разрешение по въпроса, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е изложил съображения по наведените от ответника по делото доводи и възражения, за извършените със забава от купувача частични плащания, обуславящи дължимост на законна лихва за забава върху платените просрочени вноски, респ. размер на платена главница към 01.12.2023 г. едва в размер на 40 471,14 евро /съгл. посоченото в отговора на исковата молба/, изключващо възможността дължимите суми от купувача по договора да бъда определени по вариант 1 от заключението на ССЕ. Кредиторът не е длъжен, но може да приеме частично изпълнение, като заяви в погашение на коя част от вземането го приема. Ако кредиторът не е заявил или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, то погасява най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата /чл.76, ал.2 ЗЗД/. В материята на изпълнението гражданският закон не прави никаква разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна /за забава/, договорна или законна. Предложено със забава от длъжника изпълнение на главницата по договора е било на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата. В случая длъжникът не е посочил кой елемент на дълга погасява с извършените от него плащания със забава. По делото липсват доказателства ответникът да е направил изявление, в погашение на коя част от вземането е приемал тези плащания, поради което получените суми следва да бъде отнесени в погашение на вземанията за лихви, а остатъкът – в погашение на вземането за главница. При това положение съгласно вариант 2 от заключението на ССЕ, с общо платеното от ищеца по договора в размер на 128 739,54 лв. /65 821,57 евро/, в т.ч. главница, договорна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочените вноски за главницата, са погасени: главница в размер на 84 489,87 лв. /43 198,98 евро/, договорна лихва 33 363,53 лв. /17 058,50 евро/ и обезщетение за забава при плащането на главницата в размер на 10 886,17 лв. /с оглед разпоредбата на чл. 10 ал. 3 ЗЗД, съдът не обсъжда вариант 3 от заключението на ССЕ/. Поради изтичане на крайния срок за погасяване на задълженията на купувача по погасителния план и липсата на данни за платени суми по договора след периода изследван от вещото лице, то остатъкът от насрещното задължение на ищеца по договора от 05.11.2014 г. е в размер на 25 800,42 евро, в т.ч.: главница - 22801,02 евро /66 000 евро - 43 198,98 евро/ и договорна лихва - 2999,40 евро /20 057,98 евро - 17 058,50 евро/. С оглед наличие на предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, предварителният договор е следвало да бъде обявен за окончателен, при условие, че ищецът изпълни задължението си да заплати на ответника, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението сумата от 25 800,42 евро. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в посочената част, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като предявения иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД бъде уважен при условие, че ищецът изпълни задължението си да заплати на ответника, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението сумата от 25 800,42 евро. Възражението на ответника за отхвърляне на иска поради липса на предпоставката на чл. 4 от договора – плащане 70% от стойността на апартаментите е неотносимо. Обстоятелството, че купувачът не е заплатил цялата продажна цена, не представлява пречка за успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и в хипотезите, когато това е предвидено като условие на предварителния договор за сключването на окончателния. Самият закон допуска такава хипотеза и регламентира възможността да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко - продажба, по който не е платена цялата цена, както и разписва условията, при които се реализира тя - чл. 362, ал.1 ГПК. Необходима предпоставка за това е съществуването на правна връзка между страните, основана на валиден предварителен договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния договор, който не е развален или прекратен. Заплащането на уговорената цена от купувача, дори и когато в предварителния договор е предвидено то да се осъществи преди сключването на окончателния договор, не следва да се разглежда като абсолютна предпоставка за основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и съответно липсата й да има за задължителна последица отхвърлянето на претенцията. В производството по този иск следва бъде разрешен спорът между страните относно наличието на предпоставките за сключване на окончателния договор, включително и спорните въпроси относно съдържанието на поетите с предварителния договор права и задължения. Дори и в производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се установи, че ищецът – купувач е неизправен и неизпълнението на задължението за заплащане на цената не се дължи на обективни причини или на забава на кредитора, това обстоятелство не е пречка за уважаването на иска, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните /в т. см. Тълкувателно решение № 4/09.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед изхода на делото разноски на страните не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение