Определение № 11914 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8897/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. Р. Б. от [населено място], обл. Силистра, чрез адвокат С. Радев, против Определение № 6955 от 06.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2477/2024 г. по описа на Върховен административен съд с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Агенция „Митници“ МРР Южна морска – Бургас, не взема становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. С обжалваното определение тричленен състав на Върховен административен съд, осмо отделение, е оставено без разглеждане искането на С. Р. Б. за отмяна на влязло в сила Решение № 88/26.10.2023 г. постановено по КНАХД № 66/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е оставено в сила решение по НАХД № 432/2019 г. на Районен съд Елхово. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че подаденото искане за отмяна е недопустимо поради това, че с него се иска отмяна на влязло в сила решение, постановено в административно наказателно производство по чл. 63в ЗАНН, за което не е предвиден последващ инстанционен контрол. В чл. 70 ЗАНН са предвидени основанията и реда за възобновяване на влезли в сила наказателни постановления, поради което за административно наказателните дела е неотносим реда за отмяна на влезли в сила решения по чл. 237 АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел недопустимост на искането. Решението на административния съд е постановено в касационно производство с правно основание чл. 63в от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на Глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Според чл. 131 от АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В случая нито в АПК, нито в ЗАНН, е предвидено друго. Съдебният контрол върху законосъобразността на издаденото НП е осъществен на две съдебни инстанции. Постановеното от касационната инстанция съдебно решение не подлежи на последващо обжалване и е окончателно. В раздел VIII от ЗАНН е предвидена процедура за възобновяване на административнонаказателните производства. Чл. 70 и 71 от ЗАНН регламентират в кои случаи производствата, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване и в какъв срок. Съответно в чл. 72 от ЗАНН са определени лицата, които могат да инициират производството пред компетентния съд – този по чл. 73, ал. 1 от ЗАНН. При тази специална уредба в ЗАНН, общият ред за отмяна на влезли в сила съдебни актове, предвиден в Глава четиринадесета от АПК, било по искане на страна по делото, било по искане на трето лице, е неприложим и съответно - недопустим. Основанията за отмяна, конкретно изброени в чл. 239 от АПК, вкл. и тези, на които се позовава молителят - чл. 239, т. 5 от АПК, са неприложими при искане за отмяна на съдебни решения, постановени в производства по ЗАНН. По изложените съображения като правилно обжалваното съдебно определение следва да бъде оставено в сила.