Определение № 49 от 09.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4940/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Касаторът А. Г. А. – кредиторът по чието заявление е издадена заповед № 426/04.08.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение срещу длъжника „Вишна арт“ ООД по ч.гр.д. № 729/2023 г. на РС – Харманли, обжалва определение № 325/02.10.2024 г. по ч.гр.д. № 433/2024 г., с което Апелативен съд – Пловдив потвърждава разпореждане № 644/25.06.20204 г. за оставената без разглеждане частна жалба на А. А. срещу определение № 388/02.05.2024 г. по чл. 423, ал. 3, изр. 2 ГПК по ч.гр.д. № 16/2024 г. на Окръжен съд – Хасково. От ответника по частната касационна жалба „Вишна Арт“ ООД не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с обжалваното определение Апелативният съд е потвърдил разпореждане на Окръжен съд в заповедно производство. С т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС прие, че актовете на въззивния съд в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт. Поради това настоящият състав приема, че частната касационна жалба, с която е сезиран, е с недопустим предмет и не следва да я разгледа по същество. При тези мотиви, съдът