Определение № 387 от 14.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 302/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на “С” Е., гр. В. срещу определение № 202/25.01.2010г. по т.д. № 52/2010г., с което Варненският окръжен съд е върнал частна жалба вх. № 21243/02.11.2009г. против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта за присъдените разноски и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът “Е”О., гр. С. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че срокът за обжалване за заповедта за изпълнение в частта за разноските е едноседмичен и същият е изтекъл на 27.10.2009г., поради което подадената частна жалба на 02.11.2009г. е просрочена. Въззивният съд правилно е посочил като дата на депозиране на частната жалба – 02.11.2009г., както и датата на връчване на заповедта за изпълнение на частния жалбоподател – 20.10.2009г. Видно от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5527/13.10.2009г., в същата е посочено, че подлежи на обжалване в частта за разноските в двуседмичен срок от връчването. Налице е хипотезата на чл.62, ал.3 ГПК – съдът е определил срок, по-дълъг от установения в чл.275 ГПК, поради което депозираната жалба на 02.11.2009г. е редовна. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Варненския окръжен съд за произнасяне по частната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд