Решение № 11024 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15418/2012 г.

Решение № 11024 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15418/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Цонев, в качеството му на процесуален представител на Адриан Ростиславов Златарски, срещу решение № 2665 от 31.10.2012 г. по адм. дело № 2112 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 181104384 от 10.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, изменена с решение № 179 от 7.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно допълнително определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 5 958.84 лв., главница и лихва за забава в размер на 193.45 лв. и е извършено прихващане с дължими задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски за данъчни периоди 2005 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в размер общо на 6 186.47 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Съдебни разноски не се претендират. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна) не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 181104384 от 10.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта изменена с решение № 179 от 7.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно допълнително определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 5 958.84 лв., главница и лихва за забава в размер на 193.45 лв. и е извършено прихващане с дължими задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски за данъчни периоди 2005 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в размер общо на 6 186.47 лв. В хода на административното производство е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи и превишение на извършените разходи над получените/декларираните приходи или доходи, поради което ревизията е осъществена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Лицето е уведомено затова по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С ревизионния акт са му определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., като при административното обжалване той е изменен относно облагането с данък върху дохода за тази отчетна година и е определено такова в размер на 5 958.84 лв. главница и лихва за забава в размер на 193.45 лв., както и в частта на извършеното прихващане е определена сума за прихващане в размер на 6 186.47 лв. и остатък за възстановяване в размер на 2 209.33 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, обсъдени са приложените разпоредби и възраженията на жалбоподателя, както и доказателствата по делото и конкретно изслушаната и приета като неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт в посочената и оспорена част е законосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент е бил включването в паричния поток на семейството на ревизираното лице за 2005 г. на разхода за придобиване на 7 броя гаражи и идеални части от дворно място в размер на 23 300.00 лв., представляващи половината от платената цена, съгласно нот. акт № 131 от 8.11.2005 г. Жалбоподателят застъпва становището, че плащането е осъществено в брой през 2007 г., а не към датата на съставяне на нотариалния акт, както е записано. Представил е фактура № 2602 от 30.12.2006 г. за 1 800.00 лв. и фактура № 2605 от 30.12.2006 г. за 21 500.00 лв. и приложени към тях фискални бонове и ПКО № 106 от 11.01.2007 г., както и е представил с жалбата по съдебен ред дневника за продажби за м. 12.2006 г. на дружеството - продавач "Строител 94" ООД, от което са закупени имотите. Съдът правилно не е кредитирал представените счетоводни документи, които са частни и са оспорени, като освен това понеже не е бил заверен дневника за продажби за данъчния период е изискано и представено надлежно заверено копие на същия, в който не фигурират издадените фактури на ревизираното лице и не са отразени извършените продажби. Законосъобразен и правилен е извода на съща, че правилно органът по приходите е включил посочената сума в разходната част на паричния баланс за 2005 г., като е налице превишение на разходите над приходите. Основното касационно възражение в тази част на спора е относно неправилното тълкуване на фактите и преценяване на представените и посочени по-горе доказателства, респ. и тежестта на доказване. Очевидно е, че жалбоподателят по силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК носи доказателствената тежест и фактическите констатации на ревизионния акт в тази му част не са опровергани. По повод другата част от спора относно осъщественото прихващане, то няма пречка такова да бъде осъществено и в ревизионно производство, доколкото правото на защита също е гарантирано за ревизираното лице. Същото не излага никакви фактически и правни съображения както в първоинстанционната жалба, така и в касационната жалба, поради което и няма основание за формиране на друг извод от този на административния съд. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение