Определение № 230 от 21.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1043/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Т. от [населено място] срещу определение № 426 от 10.02.2021 г. по ч. гр. д. № 92/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу разпореждане № 264143 от 20.10.2020 г. по гр. д. № 6004/2019 г. на Софийски градски съд, 1-27 състав за оставяне без движение на производството по това дело до внасянето на дължимата по спора държавна такса в размер на сумата 6 000 лв. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение, преповтаряйки доводите си във въззивната частна жалба, че не разполага със средства за заплащане на държавната такса. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от М. Д. Т. от [населено място], Софийски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона е предвидена изрично възможността за обжалването му. Определението е правилно. Първоинстанционното разпореждане, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията (съответно разпорежданията) е допустимо само в две хипотези - когато преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и когато това е изрично предвидено в закона (т. 2). Разпореждането, с което се дават указания за внасяне на държавна такса, е такова по движението на делото и не подлежи на обжалване. Съгласно задължителните указания по т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение и при действието на новия ГПК, единствената хипотеза, при която определението на съда за оставяне на производството по делото без движение, подлежи на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, представлява отказът на съда да освободи ищеца от внасяне на държавна такса. В случая, както правилно е посочил въззивният съд, отказът за освобождаване на ищцата от държавна такса вече е бил обжалван и производството по обжалването му е приключило, а предмет на въззивно обжалване е разпореждането за внасяне на държавната такса. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение