Решение № 291 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2823/2013 г.

Решение № 291 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2823/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. З. чрез адв. Н. С. срещу решение от 21.01.2013 г. на Софийски градски съд, II "Г" въз. състав по гр. д. № 12349/2012 г., с което е потвърдено решението постановено по гр. д. № 31757/2011 г. на СРС, II ГО, 61 състав, с което са отхвърлени предявените от Д. З. срещу [фирма], [населено място] искове: с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението и заповед за уволнение от 30.06.2011 г., по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Специалист - доставки" в отдел "Снабдяване" и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 12 738 лв. за периода от 01.08.2011 г. до 01.02.2012 г. Присъдени са разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че при преценката дали е изпълнено основанието на което е уволнена - "липса на качества за ефективно изпълнение на работата", въззивният съд е подходил едностранчиво като е ценил само свидетелските показания на две от разпитаните свидетелки без да съобрази тяхната евентуална заинтересованост и е игнорирал показанията на другата свидетелка и останалите данни по делото. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва основателността на касационната жалба в представения по делото писмен отговор и в производството по същество чрез адв. Д. С определение № 865/15.07.2013 г. по делото е допуснато касационното обжалване на въззивното решение по въпроса: В хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ трябва ли липсата на качества да отразява трайно състояние на работника или служителя и какво следва да се разбира под "трайно състояние" ? Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК доколкото с въззивното решение този въпрос е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в решение № 101/25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 4035/2008 г., ГК, IV г. о. и решение № 306/18.05.2010 г. на ВКС, по гр. д. № 1730/2009 г., ГК, III г. о., постановени при усл. на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер. По поставения правен въпрос с цитираните решения обобщено е прието, че липсата на качества в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно състояние, което може да се дължи на различни причини- недостатъчна образованост, / което следва да се различава от липсата на образование/, липса на опит или природни дадености - съобразителност, сръчност схватливост, концентрация, способност за работа с хора и пр. които обаче следва да отразяват трайно състояние на работника или служителя, а не да бъде единична проява или инцидентно негово състояние. Необходимо е също така именно в резултат на тази липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо неточно или частично своите трудови задължения. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от една страна, че липсата на посочените в заповедта за уволнение на касаторката качества за ефективно изпълнение на възложената й работа / умение за работа в екип, комуникативност и оперативност/ е установена със събраните по делото доказателства. Приел, е също така, че тази липса на качества е трайна като в подкрепа на този извод се е позовал на проведен между нея и прекия й ръководител разговор с имейли на датата 09.06.2011 г. Въззивната инстанция препраща и към фактическите изводи на първата инстанция, която във връзка с липсата на качествата се позовава на показанията на св. С. и А., които също свидетелстват за отделни случай на създали се конфликтни ситуации най- вече за периода м. април, май и юни 2011 г. / св. С. /. Същевременно по делото безспорни се явяват фактите, че касаторката Д. З. работи на позицията, от която е уволнена, около 15 години. В представената по делото годишна оценка за работата й през периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. е посочено, че представянето й е безпроблемно и в съответствие с изискванията за позицията. Отразено е, че всички поставени за периода и посочени във формуляра цели са напълно постигнати, а именно: във връзка с избиране на нов кетъринг доставчик и създаване на нова организация за услуги във фирмената столова, разработване на нова напълно безплатна електронна система за мониторинг и контрол на хранителните разходи, разплащане на всички по- големи доставчици нето 60 дни, избор на нов доставчик, довело до спестяване на разходи в размер на 21 800 щ. д., намаляване цената на производствените химикали, довело до спестяване на разходите в размер на 54 000 щ. д. Същата през м. март. 2011 г. / тоест три месеца преди уволнението/ е получила увеличение на работната заплата. С оглед на тези данни дори да се приеме, че в определени ситуации З. не е показвала необходимата комуникативност, оперативност и способност за работа в екип, което според настоящата инстанция не е установено при условията на пълно доказване от работодателя, по никакъв начин не може да се приеме че е налице трайна липса на посочените качества. Категорични доказателства в тази насока са постиганите от нея резултати в работата през продължителния период от време, през която същата е работила като "специалист доставки" в отдел "Снабдяване" на ответното дружество. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение, което е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. С оглед на това същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск за отмяна на уволнението, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ следва да бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск следва да бъдат уважени и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Специалист доставки" в отдел "Снабдяване" на [фирма] [населено място] и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2011 г. до 01.02.2012 г. От представената пред първата инстанция трудова книжка се установява, че за процесния период ищцата не е работила на друго място и не е получавала възнаграждение. С оглед на това претърпените от нея вреди се съизмеряват със брутното трудово възнаграждение, получено от нея за месеца преди уволнението за процесния период в размер на 12 738 лв. /чл. 225, ал. 1 във вр. чл. 228, ал. 1 КТ/. С оглед изхода на делото ответникът по касация [фирма] следва да бъде осъден да заплати на касаторката Д. Д. З. от [населено място] направените в производството разноски в размер на 1200 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.