Решение № 3815 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12131/2018 г.

Решение № 3815 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12131/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. С решение № 1683/20.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3687 по описа на Административен съд – Пловдив за 2017 г., е изменен ревизионен акт №Р-16001617000948-091-001/19.09.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 708/07.12.2017 г. на Директора на "ОДОП" - Пловдив, като задължението на Б. Бойчев за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. е намален от 2 894. 57 лв. главница на 1 042. 75 лв. и прилежащите лихви от 702. 47 лв. на 253. 36 лв. В останалата част жалбата на лицето е отхвърлена, като е прието, че ревизионният акт е законосъобразен. Срещу това решение са постъпили две касационни жалби. С касационна жалба вх. № 14922 от 27.07.2018 г., съдебният акт е оспорен от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив. Касаторът твърди, че получената през 2014 г. субсидия следва да бъде обложена като доход от друг източник и по отношение на нея не може да бъде приложен редът по чл. 29 от ЗДДФЛ и на ревизираното лице да бъдат признати разходи в размер на 60 %, като по този начин бъде намален размерът на задълженията му. Според аргументите изложени при обжалването Б. Бойчев е получил субсидия за поддържане на земеделска земя в добро състояние, но няма произведена и реализирана земеделска продукция, затова получените субсидии са облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В мотивите си съдът е приел, че продукцията на която жалбоподателят се позовава не касае процесните периоди, но въпреки това е формирал извод, че облагането следва да е по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. Оспорва се подадената касационна жалба от ревизираното лице с твърдението, че е бланкетна и в нея не са посочени конкретни пороци на атакувания съдебен акт. Оспорването на решението в потвърдителната част, се основава на твърденията, които са поддържани и пред АС-Пловдив, относно пороците на процедурата и издадения въз основа на нея ревизионен акт. Б. Бойчев е подал касационна жалба вх. № 15260 от 06.08.2018 г., като обжалва съдебното решение във частта, с която жалбата му срещу ревизионния акт е била отхвърлена. Решението се обжалва и в частта с която са присъдени разноски в полза на Дирекция "ОДОП" – Пловдив в размер на 1390. 49 лв. Касаторът твърди, че ревизионният акт е немотивиран, като от ревизионният доклад не е ясен механизма, по който е определена основата за облагане и размерът на задълженията на лицето. При постановяване на решението не е съобразено, че законодателят е предвидил право на избор относно начина на облагане за физическите лица с изменението на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. По отношение на ревизирания период 2011 г. е извършена веднъж ревизия и има издаден ревизионен акт, следователно този период вече не подлежи на проверка. Всички тези възражения не са обсъдени в мотивите на съдебното решение, поради което решението е необосновано. Иска не неговата отмяна в оспорената част. Претендира се присъждане на разноски. Становището на втория касатор по отношение на подадената жалба от органите по приходите е, че същата е неоснователна. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител по делото, намира подадените касационни жалби за допустими, но неоснователни. По същество изразява становище за неоснователност на оспорването. При постановяване на съдебното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, но неоснователни. От фактическата страна пред АС-Пловдив е установено следното: Б. Бойчев е данъчно задължено лице по чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, което е регистрирано като земеделски производител за ревизирания период. Дейността му е свързана с осъществяване на селскостопанска дейност върху земеделски земи от 24 7748 хектара, находящи се в землището на с. Мало Градище, общ. Любимец, наети по договор за наем или аренда. Ревизионното производство е за установяване на задължения по ЗДДФЛ и здравно осигуряване за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г., като същото е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Органите по приходите са приели, че са налице основания по т. 2 и т. 7 от разпоредбата. В хода на това производство установеното с ревизионния акт се ползва с доказателствена сила до оборването му с надлежни доказателства. В тежест на ревизираното лице е да обори констатациите на органите по приходите. С ревизионен акт №Р-16001617000948-091-001/19.09.2017 г. издаден от органите по приходите на Б. Бойчев са установени следните задължения: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 8 548. 15 лв. главница и лихви в размер на 4 707. 83 лв; за 2012 г. в размер главница 8 457. 41 лв. и лихви в размер на 3 771. 10 лв.; за 2013 г. главница в размер на 1374. 04 лв. и лихви в размер на 473. 08 лв. и за 2014 г. в размер на 2 894. 57 лв. и главница в размер на 702. 47 лв. и лихви за невнесени в срок здравни вноски в размер на 19. 39 лв. С решение № 708/07.12.2017 г. Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, след обжалване по административен ред е потвърдил изцяло ревизионния акт. При разглеждане на правния спор и осъществяване преценка относно законосъобразността на акта, съдът е приел следното: налице са предпоставките по чл. 122 от ДОПК, задълженията на ревизираното лице да бъдат определени по особения ред. Установените факти от органите по приходите не са оборени в хода на съдебното произвоство. Доказателства, които се противопоставят на констатациите на ревизионния акт са събрани само по отношение облагането на получените през 2014 г. субсидии от ДФ "Земеделие" и в тази част актът е изменен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда, в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване. Съдът правилно е формулирал правния спор относно квалификацията и данъчното третиране на получената от лицето субсидия за 2014 г. В конкретния случай субсидията не следва да се квалифицира като доход от други източници. Не е спорно, че субсидията е получена по договор за отпускане финансова помощ № 26/121/01872 от 19.10.2019 г. по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за развитие на селските райони за периода от 2007 – 2013 г. От изслушаната по делото експертиза се установява, че лицето е осъществявало дейност по отглеждане и поддържане на насаждения от плодни дръвчета. За да бъде обложен дохода на лицето по общите правила на чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ е следвало да бъде установено по делото, че субсидията е ползвана извън нейното предназначение. Обосновано и въз основа на доказателствата по делото, решаващият състав е приел, че по отношение на доходите за 2014 г. следва да бъде приложен за изчисление редът по чл. 29 от ЗДДФЛ. Правилно е намален по този ред е определен размерът на задълженията и въз основа на това е изменен ревизионния акт. Изводът, който приходните органи правят, че при липса на доходи от селскостопанска дейност, субсидията следва да се обложи като брутна сума без да се приспадат нормативно признати разходи, е неправилен. Липсата на селскостопански доход не препятства квалифицирането на субсидията като такъв по чл. 29 ЗДДФЛ. Достатъчно е доходът от помощта да е свързан с дейността на лицето като земеделски производител, което обстоятелство в случая е безспорно установено. По тези съображения се явява неоснователна касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, която е относима единствено до извършеното намаление на задълженията на ревизираното лице за 2014 г. Неоснователна е и касационната жалба и на Б. Бойчев. Изложените твърдения в нея не сочат на пороци, които засягат съдебното решение. Изтъкват се отново допуснати нарушения в ревизионното производство и се твърди, че необсъждането им е довело до необоснованост на съдебния акт. Установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е изведена съобразно съвкупният анализ на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, като изводите на съда по отделни спорни пунктове на РА са формирани след обсъждане на възраженията на жалбоподателя в тяхната цялост и след обстойна преценка на доказателствата, като е спазен материалния закон. Задълженията на лицето са обсъдени по години, като съдът е посочил защо кредитира или не конкретни твърдения и доказателства приети в хода на ревизионното и съдебното производство. Обосновал се е защо като първоначално салдо към 01.01.2011 г. не е възприета сумата от 91 815. 71 лв., така както е твърдяло ревизираното лице. Неоснователно е и твърдението поддържано от касатора, че по отношение на 2011 г. има проведено ревизионно производство, което е приключило с РА № 261203099 от 08.11.2012 г. и този период не може да бъде предмет на повторна проверка. РА е обхват на проверка от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. Следователно не отговаря на доказателствата по делото заявеното в касационната жалба, че 2011 г. е проверявана в хода на настоящото ревизионно производство. Оспорването на присъдените разноски също се преценява като неоснователно, тъй като те са определени с оглед материалния интерес по делото и съобразно определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на възнагражденията. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от двамата касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебните разноски следва да се определят по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както следва: на Дирекция "ОДОП" - Пловдив сумата от 1009. 50 лв. и на Б. Бойчев сумата от 78 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение