Определение № 18 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4990/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. А. К. от [населено място] срещу определение № 280 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 3765/2016 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателката по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 78 от 14.06.2017 г. по делото в частта за разноските, чрез намаляване на размера на присъдените в полза общо на Ф. М. К. и А. Л. К. разноски от сумата 2135 лв. на сумата 1430 лв. В частната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателката твърди, че с молба вх. № 2139 от 07.09.2017 г. по описа на РС – Златоград, подадена на 07.09.2017 г., е поискала поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 78 от 14. 06. 2017 г. по гр.д. № 3765/2016 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е осъдена да заплати на касаторите-ищци общо разноски в размер на 2135 лв. като сочи, че поисканите такива според списъка по чл. 80 ГПК са в размер на 1430 лв. /1005 лв. разноски за касационната инстанция и 425 лв. във въззивната инстанция/, поради което счита че е налице фактическа грешка в пресмятането. Релевира оплаквания, че като е приел молбата й за такава по реда на чл. 248 ГПК, съставът на ВКС, І г.о. е постановил недопустим съдебен акт. Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че с оглед така заявеното искане, молбата следва да се квалифицира не по чл. 247 ГПК, а по чл. 248 ГПК, който ред е приложим тогава, когато при решаване на въпроса относно отговорността за разноските съдът е допуснал фактическа грешка при изчисляването им или грешка във фактическите или правни изводи, касаещи този въпрос. Изложил е мотиви, че постановеното от ВКС решение № 78 от 14.06.2017 г. по гр. д. № 3765/2016 г., I г.о., е необжалваемо и същото е обявено на 14.06.2017 г. като срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на искане за изменение на решението в частта за разноските е изтекъл на 14.07.2017 г., поради което молбата, депозирана на 07.09.2017 г., е просрочена и е оставил същата без разглеждане като процесуално недопустима. Съгласно чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Съдебната практика еднозначно приема, че очевидна фактическа грешка е налице, когато има противоречие между мотивите и диспозитива на решението, а поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебния акт е допустимо, само когато това има значение за постановения диспозитив. На поправка подлежат допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда. В конкретния случай, при постановяване на решението по реда на чл. 290 ГПК съставът на ВКС е формирал и воля за подлежащите на присъждане разноски като не е налице противоречие между формираната воля и текста на решението. Правилно съдебният състав, постановил обжалваното в настоящото производство определение, е приел, че подадената молба, съдържаща искане за изменение на решението в частта за разноските, има характер на такава по реда на чл. 248 ГПК. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата е в съответствие с процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, когато решението е необжалваемо, какъвто е настоящият случай, молбата за изменението му в частта за разноските се подава в едномесечен срок от постановяването му. С оглед на това, молба вх. № 2139 от 07.09.2017 г. по описа на РС – Златоград, е подадена след изтичането на преклузивния срок и е процесуално недопустима. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,