Решение № 2703 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Нико-В. Цеков“, чрез адв. Б. Пецорански като процесуален представител, против решение № 3064 от 08.10.2025 г., постановено по адм. дело № 278/2024 г. по описа на Административен съд - Плевен. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са доказани предпоставките на чл.54, ал.1 ЗКИР за изменение на КККР и не е налице спор за материално право, с оглед на което издаденеият отказ е незаконосъобразен административен акт. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски. Ответниците – В. Л. К. и ЕТ „Гланцлак-Д. Коцев“, чрез пълномощника си адв. Ю. Стефанова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и искат присъждане на разноски. Ответниците – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – Плевен и Община Долна Митрополия, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Плевен отхвърля жалбата на ЕТ „Нико-В. Цеков“ срещу Заповед № 18-2294/23.02.2024 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Плевен, с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тръстеник, община Долна Митрополия, одобрени със заповед № РД-18-158/17.10.2023 г. на изпълнителния директор на АГКК, за поземлени имоти с идентификатори 73359.501.2144, 73359.501.3269, 73359.501.3270 и 73359.501.3284, във връзка със заявление вх. № 01-38042/23.01.2024 г. на ЕТ. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Като се позовава на заключението на вещото лице инж. П. Маринов по СТЕ, обосновава извод, че мотивите на органа за наличие на спор за материално право, са правилни и в съответствие с доказателствата, установяващи засягане площта на ПИ 73359.501.3270 при ситуиране границата на ПИ 73359.501.3269 на заявителя, по регулационната линия на УПИ І и УПИ ІІІ, кв.190 от действащия план на гр. Тръстеник. С горното обстоятелство, съставляващо отрицателна предпоставка по чл.54, ал.2 ЗКИР за одобряване на исканото изменение на КККР в хипотезата на грешка, се свързва констатацията за законосъобразност на оспорения отказ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи в мотивите на съдебния акт, които се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за приоритетно обсъждане и кредитиране на заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. П. Маринов, за сметка на заключенията на другото вещо лице инж. М. Червенков. Действително в решението липсват изложени ясни мотиви във връзка с преценката поотделно на приетите експертни заключения, от данните в същите обаче е видно, че няма съществени различия по релевантните за спора обстоятелства, но и че вещото лице инж. Маринов е извършило по - обстойна проверка на документите към преписката и по делото, ведно с контролни измервания на засегнатите имоти. Именно в резултат на тези дейности, констатациите му за относимите факти са по-конкретни и по-ясни, вкл. в частта, с която се отрича правилността на твърденията на в.л. инж. Червенков за допуснати системни грешки, т. нареч. „преплъзване“ при нанасяне на границите на процесните имоти, причинили несъответствието с регулационните граници. Изложени са данни, че горните грешки при изработване на КК, противно на соченото от инж. Червенков, не засягат имотите в квартала, поради което не са системни, а и не са предпоставка за изменение на КККР в хипотезата на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР. С оглед на посоченото и от съпоставката на изготвените експертни заключения, правилно съдът е дал приоритет на СТЕ на в.л. инж. Маринов. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на първостепенния съд за законосъобразност на оспорения отказ на органа за изменение на КККР на основанието по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По делото е установено, че действащата КККР на [населено място] е одобрена през 2023 г. и в нея е нанесен ПИ с идентификатор 73359.501.3269. Със заявлението до административния орган ЕТ „Нико-В. Цеков“, легитимиращ се като собственик на УПИ І, кв. 190 по плана на гр. Тръстеник, с площ от 875 кв.м., прави искане да се извърши изменение на КК на осн. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР с цел привеждане на границите на ПИ 73359.501.3269 към съседните му ПИ с идентификатори 73359.501.2144, 73359.501.3270 и 73359.501.3284 в съответствие с регулационните такива на УПИ І, кв.190 по действащия план на населеното място. Видно от обяснителната записка към проекта, както и от заключенията на СТЕ, със заявеното изменение на КККР площта на ПИ 73359.501.3270 се намалява от 870 кв.м. на 805 кв.м., площта на ПИ 73359.501.3284 – на община Долна Митрополия, се увеличава от 22 936 кв.м. на 22 970 кв.м. и площта на ПИ 73359.501.2144 – на община Долна Митрополия се увеличава от 35578 кв.м. на 35610 кв.м. При горните данни, с процесната заповед, началникът на СГКК – Плевен приема, че административното производство е за отстраняване на грешка при одобряване на КККР на гр. Тръстеник, тъй като границите на ПИ 73359.501.3269 не са в съответствие с границите на УПИ І по действащия регулационен план и документите за собственост, но предвид постъпилото възражение на В. Л. К. и ЕТ „Гланцлак-Д. Коцев“ – съсобственици на засегнатия ПИ 73359.501.3270, и приложените към него документи за собственост УПИ ІІІ и УПИ ІV, кв.190 по плана на гр. Тръстеник от 2007г., съотв. на общия УПИ ІІІ, кв.190 по действащия план от 2020г. на гр. Тръстеник, целият с площ от 870 кв. м., констатира наличие на спор за материално право. Както правилно е прието в обжалваното съдебно решение, мотивите на органа са подкрепени от доказателства по преписката и делото с оглед на основанието на заявеното изменение по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, т. е. в хипотезата на непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Безспорно е, че със заявеното изменение се засяга съседният от изток ПИ 73359.501.3270, чиято площ се намалява от 870 кв. м. на 805 кв. м., с оглед на което съсобствениците му са подали възражение в административното производство. При установеното застъпване на ПИ 73359.501.3269 с площта и границите на ПИ 73359.501.3270, нанесени в кадастралния план и при липса на съгласие от съсобствениците на засегнатия имот с исканото изменение, се формира спор за материално право със съдържанието на понятието, дефинирано в § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съставляващ пречка за допускане на изменението в действащия кадастрален план преди да бъде разрешен. За да се приеме спорът за обективиран е достатъчно противоречието в твърденията на страните, както е в процесния случай. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие за отстраняване на грешка или непълнота в КККР до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и обжалваният отказ на органа, мотивиран с горните съображения, е законосъобразен. Следва да се посочи, че в случая не е установено и специалното основание за изменение на КККР поради непълнота и грешка, предвидено в § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР, при което регулационните граници по приложен план се ползват с приоритет над другите източници на кадастрални данни и затова несъответствието между тези граници и нанесените при одобряването на картата би било предпоставка за изменението й по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а спорът за собственост не би съставлявал пречка за това. В конкретния случай обаче фактическият състав по § 5, ал. 1 не е доказан. За да се приеме, че регулационните граници са се трансформирали в имотни, следва да се установи, че регулационният план за имота, предхождащ одобряването на кадастралната карта, е приложен и е налице разместване на правото на собственост. Доказателства за горните обстоятелства не са представени по делото, а и няма такива твърдения от страна на жалбоподателя. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответниците В. Л. К. и ЕТ „Гланцлак-Д. Коцев“ за присъждане на разноски за настоящата инстанция, касационният жалбоподател ЕТ „Нико-В. Цеков“ следва да бъде осъден да заплати на всеки от тях сума в размер на 625,00 лева, равняваща се на 319,56 евро, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,