Определение № 6322 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5251/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на М. И. В., чрез адв. Тенчев, против определение № 2805 от 11.03.2026г., постановено по адм. дело № 206/2026г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което на основание чл. 159, т.1 и т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу бездействието на Общинска служба по земеделие-Марица да се произнесе по преписка вх.№ 20658/ 03.06.1992г. и проиводството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Ответникът началник на Общинска служба по земеделие-Марица оспорва частната жалба и иска определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че оспорването е недопустимо, тъй като оспореното бездействие не е за извършване на фактическо действие по смисъла на чл. 256, ал.1 и ал.2 АПК, а за издаване на индивидуален административен акт, защитата срещу което не е по този ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при правилно установени всички правнозначими факти. Правилно е прието, че защитата по реда на чл. 256 АПК е срещу неоснователни бездействия на административен орган по задължения за извършване на фактически действия, произтичащи по силата на закон. В случая се оспорва бездействие на административен орган, с характер на непроизнасяне в срок по заявление за издаване на индивидуален административен акт, каквото е решението за възстановяване на право на собственост върху земеделска земя. Това е бездействие да се извърши правно действие, защитата срещу което не е по реда на чл. 256 АПК, както правилно приема и първоинстанционният съд. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,