Определение № 10145 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8854/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. И. Н. против Определение № 25578 от 24.06.2026 г., постановено по адм. дело № 4915/2026 г. по описа на Административен съд София – град. С доводи за неправилност, като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, включително правото на Европейския съюз, се иска неговата отмяна и връщане на делото на друг съдебен състав за продължаване на производствените действия по разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, същата е неоснователна. С Определение № 25578 от 24.06.2026 г. по адм. дело № 4915/2026 г., Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на И. И. Н. срещу писмо № 1013-21-552#7/07.04.2026 г. на директора на ТП на НОИ – София град. Приел е, че на основание чл. 159, т. 1 АПК оспорването е недопустимо поради липса на годен за обжалване административен акт и е прекратил производството. Определението е правилно по своя резултат, но по различни съображения: С оспореното писмо № 1013-21-552#7/07.04.2026 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – София град И. Н. е уведомен, че предвид представените от него документи пенсията е правилно и законосъобразно изчислена и няма основание за нейното преразглеждане. Предвид съдържанието на писмото и допълненото на 31.12.2025г. искане, следва да се приеме, че се касае за акт по смисъла на чл. 99 ал.1 т.2 от КСО. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, жалби срещу отказ или неправилно определяне или изменение и прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се подават пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, който се произнася по тях с мотивирано решение в едномесечен срок от получаваното им - чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. При тези данни първоинстанционният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане, но е следвало да констатира, че жалбоподателят не е спазил визирания съдопроизводствен ред и че подадената жалба срещу писмо № 1013-21-552#7/07.04.2026 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – София град не е подведомствена на съда и следва да бъде изпратена по компетентност на ръководителя на ТП на НОИ София - град, който се явява горестоящият административен орган по смисъла на чл. 117 - 118 от КСО. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде допълнено като се постанови изпращане на преписката на директора на ТП на НОИ – София град, за произнасяне по реда на чл. 117, ал. 3 КСО. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,