Определение № 8667 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Наси Транс – 09“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Б. Караманолов, срещу Определение № 1213 от 16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 240/2026 г. по описа на Административен съд – Смолян. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта до приключване на съдебното производство по нейното оспорване с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът – младши полицейски инспектор в Районно управление – Девин при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Смолян, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0252-000040 от 11.06.2026 г. на младши полицейски инспектор в Районно управление – Девин при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Смолян. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо дружеството е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) – специален автомобил Камаз 5511 с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца, като са отнети свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и два броя табели с регистрационен номер. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено, че на 10.06.2026 г. автомобилът, собственост на дружеството, е управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че искането за спиране е допустимо, но неоснователно. Изложил е, че представеният договор за банков кредит е с краен срок на изпълнение до септември 2023 г. и по делото не са представени доказателства същият да е валиден към момента на издаване на заповедта, да е обявен за предсрочно изискуем, по него да са начислени наказателни лихви или да не се обслужва, поради което не обосновава извод за вреди по смисъла на чл. 166 АПК. Приел е също, че липсват данни дружеството да развива търговската си дейност само с автомобила, чиято регистрация е прекратена. По отношение на представения договор за превозни услуги е посочил, че той не обосновава извод, че договорът не може да бъде изменен за друг автомобил, че ще бъде прекратен след прекратяването на регистрацията и че от това ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, като рискът от неизпълнение, от начисляване на неустойки и от прекратяване на договора попада в кръга на обичайните рискове при сключване на договори. Заключил е, че приложената мярка е от вида на превантивните и преустановителните, че именно поради високата обществена опасност законът предвижда незабавното й изпълнение и че по делото липсват доказателства за обстоятелства, които да преодоляват поставената от закона цел. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресата на акта, който предварително следва да понесе задълженията или ограниченията, налагани с още невлезлия в сила акт. Така предварителното изпълнение имплицитно съдържа в себе си и възможността да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност в определени случаи законодателят изрично е разпоредил, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. В Закона за движението по пътищата не са предвидени основанията за спиране на така допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Тази презумпция не е необорима, но доказателствената тежест да бъде оборена – като се установят както новите обстоятелства, така и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта – е на оспорващия. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu (в този смисъл Определение № 13662 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2018 г., Определение № 5403 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4669/2026 г., и Определение № 6783 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2026 г.). В настоящия случай нито една от двете кумулативно изискуеми предпоставки не е установена. На първо място, обстоятелствата, на които се позовава дружеството, не са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Договорът за превозни услуги с „Титан Демат“ ЕООД е сключен на 23.04.2026 г. – близо два месеца преди установяване на нарушението на 10.06.2026 г. и преди издаването на оспорената заповед на 11.06.2026 г. Обстоятелство, което е съществувало към момента на издаване на акта, по определение не може да бъде ново обстоятелство, обосноваващо спиране на изпълнението му. Твърдените от частния жалбоподател последици – невъзможността за изпълнение на договора след 14.06.2026 г., натрупващата се забава, рискът от начисляване на неустойка и опасността от прекратяване на договорното отношение – също не съставляват нови факти и обстоятелства. Те не са настъпили независимо от изпълнението на заповедта, а са именно негово пряко следствие. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването му, са ирелевантни за основателността на искането по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК; в противен случай всяко предварително изпълнение би обосновавало собственото си спиране, което би обезсмислило законодателното решение по чл. 172, ал. 6 ЗДвП (в този смисъл Определение № 13662 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2018 г.). На следващо място, вредите, на които се позовава дружеството, са последица от самата принудителна административна мярка, а не от предварителното й изпълнение. Съдържанието на приложената мярка е прекратяване на регистрацията на конкретното пътно превозно средство за срок от шест месеца; невъзможността автомобилът да бъде използван в стопанската дейност на собственика е законовият ефект на мярката като такава, а не последица от това, че тя се изпълнява преди влизането в сила на заповедта. Вреда, която е последица от прилагането на принудителната мярка, а не от предварителното й изпълнение, не може да обоснове спиране по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК (в този смисъл Определение № 9006 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7130/2024 г.). Независимо от изложеното, дори и да се приеме противното, твърдените вреди не са доказани като значителни или трудно поправими. Загубата на приходи по договорената цена от 3,50 евро на километър без ДДС съставлява пропусната полза, а не претърпяна загуба, и е изцяло имуществено измерима. По делото не са ангажирани доказателства нито за обема на възложените превози, нито за реализираните от дружеството обороти преди прилагането на мярката, нито за относителния дял на този автомобил в дейността му, поради което съдът е лишен от възможността да прецени степента на твърдяното увреждане и съпоставимостта му с обществения интерес, обезпечен с предварителното изпълнение. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото липсват данни дружеството да осъществява дейността си единствено с процесното превозно средство. Твърденията за начисляване на неустойка от 100 евро на ден и за предстоящо прекратяване на договора не са подкрепени с доказателства. Съгласно чл. 15 от договора неустойката се дължи при забава на превозвача, а съгласно чл. 17, т. 3 прекратяването при виновно неизпълнение се извършва с едностранно писмено уведомление с 30-дневно предизвестие. По делото няма данни възложителят да е констатирал неизпълнение, да е начислил неустойка, да е отправил предизвестие или изобщо да е предприел действия по договора. Твърдените последици представляват бъдещи несигурни събития, а вероятността от настъпването им следва да бъде доказана, а не предполагана. Бланкетно е и твърдението за увреждане на търговската репутация, което не е конкретизирано и не е подкрепено с никакви доказателства. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно представения договор за банков революиращ кредит от 07.09.2022 г. От него не може да се направи извод за вреди, доколкото по делото липсват доказателства за размера на непогасените задължения към релевантния момент, за начислени лихви или такси за забава, както и за обявена предсрочна изискуемост. Доводът на частния жалбоподател, че и без този документ вредите били доказани, не може да бъде споделен по изложените по-горе съображения. Отделно от това, дори част от съображенията на първоинстанционния съд да бъдат преценени като неотносими, това не се отразява на правилността на крайния му извод за липса на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Неоснователни са и доводите за неизвършен баланс между обществения и частния интерес. Целта на приложената принудителна административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез недопускане на управление на моторни превозни средства от неправоспособни водачи. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на моторно превозно средство е дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в движението, а в конкретния случай става дума за управление на тежкотоварен специален автомобил от лице, което не притежава правоспособност за съответната категория. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на мярката нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения (в този смисъл Определение № 8428 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2026 г.). Правилно първоинстанционният съд е приел, че на презюмирания от закона обществен интерес не е противопоставен доказан застрашен или накърнен личен интерес на дружеството със същата или по-висока степен на значимост. Доводите на частния жалбоподател, изведени от целта и съразмерността на мярката – че последната можела да бъде постигната чрез осигуряване на правоспособен водач, че срокът й не е мотивиран, че липсват доказателства за фактическите предпоставки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП и че водачът е действал извън знанието и волята на собственика – са относими към законосъобразността на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и подлежат на разглеждане в производството по същество, а не в настоящото, чийто предмет е единствено искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение (в този смисъл Определение № 13662 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12294/2018 г., и Определение № 102 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2022 г.). Само за пълнота следва да се посочи, че обстоятелството, че превозното средство е било ползвано от трето лице без знанието и съгласието на собственика, е ирелевантно към преценката за съразмерност на приложената мярка, доколкото последната е насочена именно към собственика, чието превозно средство е управлявано от неправоспособен водач, а целта на законодателя е да се гарантира, че то няма да бъде ползвано от такъв водач, независимо дали със или без знанието на собственика (в този смисъл Определение № 5403 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4669/2026 г. и Определение № 6783 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2026 г.). Позоваванията на съдебна практика в частната жалба не могат да обосноват друг извод. Част от цитираните актове са постановени по спорове относно законосъобразността на принудителни административни мерки по същество, а не по искания за спиране на предварителното им изпълнение, а останалите са постановени при различна фактическа обстановка и въз основа на конкретните доказателства по съответните дела. Преценката по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК е винаги конкретна и се извършва с оглед на доказателствата по всяко отделно дело. Безспорно е, че всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Това обстоятелство обаче не обосновава механично извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда именно от предварителното изпълнение на мярката в резултат на нови обстоятелства (в този смисъл Определение № 6496 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2026 г.). По изложените съображения доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Обжалваното определение е правилно, съответно е на закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение