Определение № 7272 от 02.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на „А – Н Москояни“ ЕООД, подадена чрез адвокат Н. Драгнев, против Определение № 6065/25.08.2024 г., постановено по административно дело № 210/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. В жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Ответната страна Община Несебър не изразява становище по спора. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. С оспореното определение, съдът е прекратил производството по делото, след като е развил мотиви за недопустимост на жалбата на „А-Н Москояни“ ЕООД против Решение № 1148/05.09.2019 г. на Общински съвет – Несебър, с което е одобрен ПУП – План за регулация за кадастрални райони 51500.77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85 и 86 в м. „Кокалу“ в землището на гр. Несебър, в частта относно поземлен имот с идентификатор 51500.84.47 по КККР на гр. Несебър относно отнемане на части от имота и отреждането им за улици и инженерна инфраструктура. Недопустима е счел жалбата и в частта й насочена срещу Решение № 19/20.08.2019 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № 1266/25.07.2018 г. на Кмета на Община Несебър в частта, с която е приета експертна оценка за поземлен имот с идентификатор 51500.84.47 по КККР на гр. Несебър. Определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „А-Н Москояни“ ЕООД против Решение № 1148/05.09.2019 г. на Общински съвет – Несебър, в частта относно поземлен имот с идентификатор 51500.84.47 по КККР на гр. Несебър и е прекратено производството по нея, е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Съдът е приел недопустимост на жалбата в тази й част на две основания – чл. 159, т. 5 АПК и чл. 159, т. 6 АПК, от които настоящият съд счита за правилно първото основание. Действително жалбата е подадена извън преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който в конкретния случай с оглед вида на оспорения акт и неговото съобщаване чрез обнародване в Държавен вестник е 30–дневен от обнародването. Установено е, че съобщението за решението на общинския съвет е публикувано в ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г., а жалбата срещу него е подадена до съда на 31.10.2024 г., следователно се явява просрочена и недопустима в хипотезата по чл. 159, т. 5 АПК. На следващо място, съдът е установил недопустимост на жалбата против Решение № 1148/05.09.2019 г. на Общински съвет – Несебър и основание чл. 159, т. 6 АПК, тъй като по оспорване на други лица срещу същото решение на Общински съвет – Несебър в неговата цялост, е постановено влязло в сила съдебно решение, с което жалбите са отхвърлени. Този извод на съда е неправилен, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, съгласно която решението има сила за страните по делото и само при отмяна или изменение на оспорения акт, решението има действие по отношение на всички. В съдебното производство по административно дело № 1102/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, приключило с отхвърляне жалбите на други две лица против същото решение на Общински съвет – Несебър, настоящият жалбоподател „А – Н Москояни“ ЕООД не е бил конституиран като страна и не е участвал, поради което съдебният акт няма сила спрямо него, респективно не представлява пречка да обжалва административния акт. Съдебното определение в останалата му част, с която е оставена без разглеждане жалбата на „А-Н Москояни“ ЕООД против Решение № 19/20.08.2019 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ, в частта, с която е приета експертна оценка за поземлен имот с идентификатор 51500.84.47 по КККР на гр. Несебър, е неправилно. Съдът е приел, че и в тази част жалбата е просрочена, тъй като решението на комисията по чл. 210 ЗУТ е било съобщено едновременно с решението на Общински съвет – Несебър чрез обнародването му в Държавен вестник. Този извод не съответства на изискването, разписано в чл. 210, ал. 3 ЗУТ за редовно и надлежно съобщаване на този вид актове, а именно да се съобщават на всички заинтересувани лица по реда на АПК, тоест по реда на чл. 18а АПК. Няма данни решението по чл. 210 ЗУТ да е било съобщавано лично на „А-Н Москояни“ ЕООД чрез някой от способите, посочени в чл. 18а АПК. След като дружеството не е било надлежно уведомено съгласно изискването на чл. 210, ал. 3 ЗУТ, по отношение на него не е започнал да тече срок за оспорване на решението, респективно жалбата му следва да се счита за подадена в срок. Предвид изложените мотиви, определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „А-Н Москояни“ ЕООД Решение № 19/20.08.2019 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ и е прекратено производството по нея, следва да се отмени и делото в тази част да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Разноски в полза на частния жалбоподател за настоящото производство не следва да се присъждат на този етап от производството, с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,