Определение № 252 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 197/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Т. К., [населено място] срещу определение № 33/10.02.2012г., постановено по т.д.№ 76/12г., с което ВКС, ТК, ІІ отд. е оставил без разглеждане касационната му жалба против решение № 74/16.09.2011г. по т.д.№ 186/11г. на Бургаския апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че въззивното решение е постановено в производство по чл.240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение, което не подлежи на касационен контрол. Изложени са съображения, че предвиденият в закона ред за защита срещу неприсъствено решение е именно отмяната по чл.240, ал.1 ГПК или предявяването на иск по чл.240, ал.2 ГПК. В производството по чл.240, ал.1 ГПК се атакува влязло в сила като необжалваемо неприсъствено решение, а въззивният съд преценява само основанията за отмяна. Постановеният от въззивния съд акт не е от категорията на решенията, издадени във въззивното производство, поради което същият е окончателен и не подлежи на обжалване пред ВКС. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. споделя изцяло съображенията за оставяне без разглеждане на подадената частна жалба. От друга страна, частният жалбоподател не е направил конкретни оплаквания за неправилност на атакувания акт. Заявлението, че частната жалба следва да се счита като молба за отмяна на неприсъственото решение, е без правна стойност. Правото на частния жалбоподател да иска отмяна на неприсъственото решение е реализирано пред въззивния съд, а предмет на производството по ч.т.д.№ 197/12г. е единствено правилността на изводите на състава, постановил определение № 33/10.02.2012г.по т.д.№ 76/12г. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд