Определение № 248 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10725/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „РВ 2007“ ЕООД, ЕИК 175294093, представлявано от управителя В. Маджаров, депозирана чрез пълномощника адв. Д. Мелев, против протоколно определение № 8524 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1394/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане, като недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата на дружеството против частичен отказ на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив, обективиран в писма с изх. № 16/29-03-443-11 от 30.04.2024 г. и с изх. № 16/29-03-443-12 от 10.05.2024 г. да заплати отпуснати на аптеката лекарствени продукти по индивидуален договор с НЗОК № 164530/18.01.2024 г. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа становище, че оспорените писма носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Аргументирана е теза, че директорът на РЗОК – Пловдив е действал в качеството си на административен орган съгласно §1 от ДР на АПК, в изпълнение на нормативно вменените му административни правомощия, по предварително регламентирана за това процедура и изразява изрично волеизявление, засягащо пряко законните интереси на частния жалбоподател. Счита, че в конкретната хипотеза са приложими чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от индивидуалния договор, вр. с чл. 66, ал. 1а от ЗЗО, в които е уредена процедура по оспорване на процесните известия и осъществяването на последваща проверка по повод възражения срещу тях. С оглед горното частният жалбоподател приема, че за него съществува правен интерес от обжалване на процесните писма, тъй като с тях се засяга неблагоприятно правната му сфера. Претендира отмяна на обжалваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директорът на РЗОК – Пловдив, в писмен отговор депозиран чрез гл. юрисконсулт В. Лазаров, оспорва основателността на частната жалба. Поддържа становище, че с оспорените писма не се засягат непосредствено правата и интересите на жалбоподателя, нито пък става въпрос за спор по чл.19ж, ал.1 от АПК. Релевирана е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е частичен отказ на директора на РЗОК- Пловдив за заплащане на медицински изделия, обективиран в уведомителни писма с изх. № 16/29-03-443-11 от 30.04.2024г. и изх. № 16/29-03-443-12 от 10.05.2024 г., получени по електронен път от жалбоподателя. Първоинстанционният съд извежда извод за недопустимост на жалбата, тъй като оспорените пред него писма, самостоятелно и като потвърждаващи констатациите по „предходен отказ“ не нося белезите на административен акт, тъй като с тях не се създават права или задължения и не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Изявлението на административния орган в случая е с уведомителен характер, а именно, че отхвърлените електронни предписания не подлежат на заплащане. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към относимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновава извод, според които конкретните правоотношения са договорни и спорът не е относно прилагането на административноправни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал.4 Закона за здравното осигуряване, договорът е административен, като в съответствие с чл. 19ж, ал.1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че в случая са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл.128 ал.1 т.3 АПК ,доколкото спорът касае изпълнението на административен договор по чл.19 а и сл. АПК, вр. чл. 45а ал. 4 ЗЗО, поради което и реда за оспорване на индивидуални административни актове е неприложим, доколкото оспорените писма не притежават белезите на подобни актове. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Съгласно чл. 19ж, ал. 1 АПК, споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК "Производства пред съд". Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон. Нормата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. В конкретния случай, противно на оплакванията в частната жалба, спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. Освен това няма предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми за лекарствени продукти по електронни предписания, който да подлежи на обжалване по административен ред. Съгласно чл. 80 от ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране. Неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт. В качеството му на юридически факт то сочи неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му. В този смисъл е и установената практика на Върховния административен съд ( Определение № 9236/04.10.2023 г. на ВАС по адм. дело №8397/2023 г., VI отд.; Определение № 8952/27.09.2023 г. на ВАС по адм. дело №8370/2023 г., VI отд.; Определение № 12197/13.11.2024 г. на ВАС по адм. дело №10588/2024 г., VI отд.; Определение № 12499/19.11.2024 г. на ВАС по адм. дело №10802/2024 г., VI отд. и други.) Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно извежда, че отсъства абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. При наличие на основанието по чл. 159, т.1 АПК, във вр. с чл. 236 от АПК за процесуалната недопустимост на жалбата, първоинстанционният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на директора РЗОК – Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,