Решение № 3061 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15468/2013 г.
ВАСПетчленен състав05.03.2014 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 5489/19.04.2013 г., постановено по адм. д. № 15400/2012 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3061 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15468/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на министъра на здравеопазването срещу решение № 5489/19.04.2013 г., постановено по адм. д. № 15400/2012 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Джули Лайф" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Юлия Тодорова Еленкова срещу Заповед № РД-05-192/6.08.2012 г. на министъра на здравеопазването. Ответникът "Джули Лайф" ЕООД не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на шесто отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба "Джули Лайф" Заповед № РД-05-192/6.08.2012 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 293, ал. 1 и чл. 236, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, се отнема Разрешение № 4303 от 18.11.2011 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, открита на адрес в гр. София, издадено на дружеството. За да постанови решението си тричленният състав е приел, че заповедта е издадена при липса на материалноправните основания по чл. 293, ал. 1 и чл. 236, ал. 1 ЗЛПХМ и при неизяснена фактическа обстановка, поради което са нарушени и административнопроизводствените правила за издаването й - чл. 26, ал. 1, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК и поради това е незаконосъобразна. Решението е правилно. По делото няма спор относно фактическата обстановка, а именно, че по сигнал на магистър-фармацевт Левакова до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ от 3.05.2012 г., са извършени две проверки на процесната аптека - на 1.06. и 11.07.2012 г., с изготвени констативни протоколи, че на тези дати аптеката не работи. Изпълнителният директор въз основа на сигнала и двата констативни протокола, направил предложение до министъра на здравеопазването да се издаде заповед за отнемане на разрешението на дружество за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, открита на адрес в гр. София. При правилно прилагане на закона тричленният състав е приел, че разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека може да се отнеме на основание чл. 293, ал. 1 ЗЛПХМ в случаите по чл. 281, ал. 1 и 3, чл. 283, ал. 1, или при неспазване на условията при които е издадено разрешението. В случая ирелевантни са основанията по чл. 281, ал. 1 и 3, чл. 283, ал. 1 ЗЛПХМ. Основанието, на което е издадена заповедта сочи на нарушение на условието по чл. 228, ал. 1, т. 2 ЗЛПХМ, съгласно който, за да се издаде разрешение, се представя трудов договор или договор за управление на аптеката, сключен с магистър фармацевт. В конкретния случай трудов договор е бил сключен с магистър фармацевтът Левакова, подала сигнала до ИАЛ, но в него не се твърди, че трудовият й договор с дружеството е прекратен. Освен това съставените два констативни акта, за неработеща два дни са отдалечени във времето, поради което не установяват категорично, че аптеката не работи в останалото време или работи на друг адрес, основаващи неизпълнение на задълженията на притежателя на разрешението, да предприеме действия по вписване на нови обстоятелства относно дейността по него, съгласно чл. 231 ЗЛПХМ. С оглед на това при правилно прилагане на закона тричленният състав е приел, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед, не е бил изяснен този факт, както и носителят на разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти - оспорилото дружеството заповедта, не е уведомено за започналата проверка по сигнала и образуваното администартивно производство. Правилно е прието, че оспорената заповед е издадена при липса на материалните основания по чл. 293, ал. 1 и чл. 236, ал. 1 ЗЛПХМ, както и че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 26, ал. 1, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед, която правилно е отменена. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на обжалваното решение, които се споделят от настоящата инстанция, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,