Определение № 403 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2016 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 1 106 127/07.07.2016 година, подадена от Р. С. Г. и И. П. М. за отмяна на решение № 128/02.06.2016 година, постановено по гр. д. № 335/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С посоченото решение е отменено решение № 4900/06.07.2015 година на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от П. И. М. искове за сумата от 12 000.00 лева с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ срещу М. И. Б.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № 838 в регистъра на К. на ч. с. и с правно основание чл. 208 от КЗ (отм.) срещу [фирма] [населено място]. Тъй като е постановено в производство по чл. 290 от ГПК и не подлежи на обжалване решението е влязло в сила на датата, на която е обявено-02.06.2016 година, както предвижда разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК. Насрещните страни по молбата за отмяна М. И. Б. и [фирма] [населено място] не са подали отговори на същата и не са изразили становище за допустимостта и основателността й. Съгласно представеното с молбата за отмяна удостоверение за наследници № ЕС УН-824/21.04.2015 година на С. о., район „О.” П. И. М. е починал на 18.01.2015 година, като е оставил за свои законни наследници съпругата си Р. С. Г. и сина си И. П. М., които са подали молбата за отмяна по чл. 303 от ГПК. В нея се излагат доводи, че техният наследодател е починал, когато производството по спора е било висящо пред въззивната инстанция, а именно Софийски градски съд. Тъй като те не знаели за предявените от П. И. М. срещу М. И. Б. и [фирма] [населено място] искове те не уведомили процесуалния представител за настъпилата смърт на наследодателя. Затова не са били конституирани като страни по делото и не са участвали в производството по спора пред въззивната и касационната инстанции, което е довело до нарушаването на правата им и представлявало основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Предвид датата на обявяване на касационното решение-02.06.2016 година и датата на подаване на молбата за отмяна-07.07.2016 година трябва да бъде прието, че е спазен предвидения в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК за сезиране на съда с искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Затова и с оглед на изложените в нея твърдения молбата за отмяна е допустима и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение