Решение № 4711 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2014 г.

Решение № 4711 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7646/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК. Касаторът Директора на Дирекция „ОДОП” - П. моли да бъде отменено решение № 1027/16.04.2014 г. по адм. д. № 3271/2013 г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отменен РА №[ЕИК]/20.06.2013г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Р. Н., редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА №[ЕИК]/20.06.2013 г. на ТД на НАП - П. във частта, с който са определени вноски за периода 2008 – 2010г.: за ДОО по КСО общо 3946,73 лв с лихви и за ДЗПО-УПФ общо 1593,11лв с лихви, на основание чл. 124а от ДОПК, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В мотивите си съдът правилно е приел, че в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. – 2010г. РА е влязъл в сила. За да отмени РА в частта за определените осигурителни вноски и вноски за ДЗПО-УПФ съдът е приел, че в РА не е доказано за 2008г. и 2009г. Н. да е самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3 от КСО, в който изчерпателно са изброени самоосигуряващите се лица. Според съда не са събрани доказателства доходите, предмет на облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ и чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК да са доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и за тях да се дължи внасяне на осигурителни вноски. За 2010г. съдът е приел, че Н. частично е самоосигуряващо се лице от 1.04.2010г. Съдът е разместил доказателствената тежест в процеса. Не е съобразил, че ревизията е протекла по чл.122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. В РА е прието, че разходите на ревизираното лице надвишават приходите, като не са приети за достоверни обясненията на Н. за получени заеми от трети лица на значителна стойност. В частта за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и определяне на данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК РА е влязъл в сила, поради което на основание чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. В РА правилно е приложен чл.124а от ДОПК, която норма е процесуална и позволява определяне на осигурителни вноски по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. Предвид чл. 124, ал. 2 от ДОПК следваше ревизираното лице да докаже нетрудов произход на средствата в ревизираните периоди, превишаващи доходите от труд, с които е разполагал, каквито доказателства в процеса не са събрани и съдът неправилно е приел, че РА е незаконосъобразен. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в отменената от административния съд част. В частта за разноските решението следва да бъде отменено в частта, с която е осъден касатора да заплати разноски на Н.. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл.161, ал.1 изр.3 от ДОПК в размер 956,12лв, от които 856,45лв са присъдени от административния съд и следва да се присъдят още 99,67лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение,