Решение № 7331 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител гл. юрк. Д. Марчева, срещу решение № 298/21.02.2025 г. и решение № 304/24.02.2025 г., постановени по адм.дело № 365/2024 г. по описа на Административен съд – Добрич (АС-Добрич). С решение № 298/21.02.2025 г., по оспорване на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД, е отменена заповед № 03-РД/4774/10.10.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на проектно предложение с код в ИСУН BG06RDNP001-19.683-0001 и с наименование „Закупуване на 40 бр. резервоари с обем 1 куб.м. за съхранение на етерично масло“ на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД по процедурата по Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД за финансиране на проектно предложение с код в ИСУН BG06RDNP001-19.683-0001 „Закупуване на 40 бр. резервоари с обем 1 куб.м. за съхранение на етерично масло“. С изложени мотиви в това решение и с диспозитива на решение № 304/24.02.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, на дружеството жалбоподател са присъдени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 7250 лв., платими от ДФЗ. Касаторът твърди, че съдебните решения са неправилни поради постановяването им в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната им и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, алтернативно – прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът - „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД, ЕИК 204036907, чрез процесуален представител адв. П. Атанасов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваните решения. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, с което е отменил процесната заповед на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, административният е приел за установено от фактическа страна, че „Павлови Фууд Индръстрийс“ ООД е кандидатствал в процедура, обявена от СНЦ МИГ (местна инициативна група) „Балчик – Генерал Тошево“ по мярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ по Стратегията за водено от общностите местно развитие, одобрена по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Одобрена е обява за прием на проектни предложения, според правилата на Наредба № 22 от 14.12.2015 г., в която срокът за кандидатстване е бил от 25.10.2022 г. до 25.11.2022 г. Видно от данните в представения Оценителен доклад от 01.08.2023 г. с № BG06RDNP001-19.683-S1-RR6 в ИСУН (л. 83 и сл. от адм. дело № 703/23) в рамките на първия краен срок е било подадено едно проектно предложение, а именно това на жалбоподателя „Павлови Фууд Индръстрийс“ ООД, с наименование „Закупуване на 40 бр. резервоари с обем 1 куб.м. за съхранение на етерично масло“. Със Заповед № 11/28.11.2022 г. председателят на УС на МИГ „Балчик – Генерал Тошево“ е назначил комисия за подбор на проектните предложения, която да извърши оценка за административно съответствие и допустимост на постъпилото проектно предложение през периода 28.11.2022 г. – 30.12.2022 г. На 13.12.2022 г. комисията изпратила уведомление до жалбоподателя за установени нередовности и представяне на допълнителни документи, а на 22.12.2022 г. кандидатът по проекта изпратил своя отговор. Въз основа на оценителните листи комисията взела решение по Протокол с № 2 в ИСУН BG06RDNP001-19.683-S1-RР2, че проектното предложение на „Павлови Фууд Индръстрийс“ ООД преминава етапа на административно съответствие и допустимост и подлежи на техническа и финансова оценка. На етап техническа и финансова оценка проектът на жалбоподателя е оценен с нула точки и е определен като недопустим за финансиране. На стр. 12 от Оценителен доклад от 12.01.2023 г. с № BG06RDNP001-19.683-S1-RR4 в ИСУН (л. 52 от делото) е посочено, че проектът не отговаря на изискванията по т. 24.2.ІІІ „Специфични документи, доказващи съответствие с критериите за подбор – Критерий 3, Критерий 6 и Критерий 8, изискващи доказателства, че са осигурени суровини за преработвателното предприятие съгласно производствената му програма от бизнес плана за срок от минимум три години за малки и средни предприятия. С Уведомително писмо с изх. № 01-6300/1218 от 28.06.2023 г. (л. 230) заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е дал указания на МИГ „Балчик – Г.Тошево“ да преразгледа проектното предложение на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД, като бъдат взети предвид представените от кандидата допълнителни документи, както и да се изясни инвестицията за закупуване на резервоари за съхранение на 40 тона продукция при капацитет на обекта за преработка на етерични масла от 20 тона. В изпълнение на така дадените указания е била възложена със съответната заповед повторна техническа и финансова оценка. При повторната оценка оценителите приемат, че представените от кандидата договори и анекси към тях покриват изискуемия срок, тъй като са за 10 години, но предметът им бил „покупко-продажба на тревна маса от лавандулови насаждения“. Приемат също, че съгласно представения към проектното предложение Технологичен проект и обяснителна записка на проектанта М. Костанева, било видно, че суровината за преработка е етерично масло. Кандидатът бил производител на лавандулово масло с годишен добив до 20 тона и предприятието разполагало с две собствени дестилерии на територията на област Добрич. След това в Оценителния доклад от 01.08.2023 г. е посочено, че според технологичния проект етеричното масло се доставяло от дестилерията във варели и въз основа на горните изводи е прието, че кандидатът представил договори, които не били свързани с осигуряване на суровина за преработвателния процес, касаещ конкретното проектно предложение. Допълнено е, че в представения от кандидата Бизнес план, в таблици В2 Бъдещи доставчици, Т6и Т11 била посочена суровина лавандула, което не отговаряло на посочената в технологичния проект суровина – лавандулово масло. С тези мотиви при повторната оценка комисията не присъдила точки по никой от критериите. Въз основа на така направената оценка в Оценителния доклад от 01.08.2023 г. комисията приела Решение № 1/01.08.2023 г., че проектът на жалбоподателя с размер на БФП от 194 900 лв. е недопустим за финансиране. С Уведомително писмо изх. № 60/08.08.2023 г. (л. 47 и сл. от адм. дело № 365/24 г.) председателят на УС на МИГ Балчик – Генерал Тошево е уведомил жалбоподателя, че проектното предложение не преминава етапа на повторната техническа и финансова оценка. Срещу резултатите от повторната оценка дружеството е подало възражение на 14.08.2023 г. до ИД на ДФЗ (л. 293 и сл. адм. дело № 703/23) На 10.10.2023 г. заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспорената заповед № 03-РД/4774, с която е одобрил като законосъобразно проведена процедурата за подбор на проектните предложения на МИГ „Балчик – Генерал Тошево“, в т.ч. и направеното предложение да не се финансира постъпилото единствено проектно предложение, това на жалбоподателя, поради оценяването му с 0 точки. В мотивите на заповедта са посочени етапите от административното производство и са възпроизведени мотивите на оценителния доклад, цитиран по-горе. В заповедта като правни основания са посочени разпоредбите на чл. 20а, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 60, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. При тези фактически установявания от правна страна съдът е постановил, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган (изрично делегирани правомощия от изпълнителния директор на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ съгласно заповед № 03-РД/3089/22.08.2022 г.) и при спазване на приложимия ред, регламентиран в Наредба № 22 от 14.12.2015 г., т.е. без да са допуснати нарушения на процедурата по нейното издаване. Съдът обаче е посочил, че обжалваният административен акт съдържа мотиви, които не отговарят на общите изисквания към административните актове по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – да съдържат фактически и съответстващите им правни основания, както и да са ясни, разбираеми и в логическа връзка помежду си. Според решаващия състав от текста на процесната заповед и предхождащите я актове, издадени в хода на административното производство, не става ясно какви са конкретните съображения на органа за отказа да бъде одобрено исканото финансиране. От една страна, съдът приема за нелогичен и необоснован изтъкнатия в административния акт мотив, че проектът не включвал цялостен производствен процес за преработка на тревна маса от лавандулови насаждения до продукт лавандулово масло. АС - Добрич отхвърля този довод като незаконосъобразен с аргумента, че от един документ в административната преписка не може да се извлече волята на административния орган какво точно има предвид под цялостен производствен процес и на кое условие или критерий за допустимост съответства така изтъкнатото от него едва в крайния акт изискване за цялостен производствен процес. Безспорно установено по преписката и делото е, че „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД е преработвателното предприятие, което преработва суровината лавандула в лавандулото масло. Съгласно критериите за допустимост на мярка 4.2. дейността му съответства за подпомагане, а конкретният проект, за чието финансиране се кандидатства в рамките на процедурата по Наредба № 22 от 14.12.2015 г., се отнася до закупуването на съдове за съхранение на произведеното лавандулово масло. При тези данни съдът е приел, че е налице несъответствие между фактите по случая и формулираните от органа основания за отказ от финансиране на единствения постъпил проект по процедурата, този на жалбоподателя. Това се отнася и за втория мотив за отказ, посочен в заповедта, според който проектът не отговарял на Раздел 5 „Териториален обхват“, тъй като не били приложени документи, доказващи местонахождението на дестилериите, както и къде ще бъде преработката и произведената продукция във всяка от тях. Според съда подобен извод противоречи както на изложените в самата заповед обстоятелства (налице е вътрешно противоречие в мотивите на административния орган), така и на данните, съдържащи се в представени по делото доказателства – приложения Бизнес план на кандидата по проекта. От т.І.А на последния е видно, че по отношение на процесния проект дружеството е визирало само дестилерията си в гр. Генерал Тошево, намираща се на ул. „Янтра“ № 5, като е подчертало и, че инвестицията е за нея. Това е упоменато и на стр. 9 първи абзац от представения Бизнес план, както и че предложената за финансиране инвестиция е за самостоятелното производствено помещение в гр. Генерал Тошево, имот с идентификатор 14711.261.6.1., т. е. на територията на МИГ „Балчик – Генерал Тошево“. По изложените съображения съдът е счел, че от мотивите на административния акт не може да се установи какви са причините да не бъде одобрено за финансиране проектното предложение на жалбоподателя. Нарушението е съществено, тъй като води до невъзможност да се провери материалната законосъобразност на оспорената заповед. Представените в преписката доказателства не съответстват на изводите на административния орган за недопустимост на подпомагането. Изложените в заповедта фактически съображения, освен че не могат да бъдат отнесени към конкретен критерий или условие за кандидатстване, са и противоречиви и взаимно изключващи се, което ги прави абсолютно неразбираеми. Поради това – при наличие на основанието по чл. 146, т. 2 от АПК, съдът е отменил процесната заповед и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на АС – Добрич, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в Наредба № 22 от 14.12.2015 г. Между страните по делото липсва спор за фактите, същите са точно и ясно установени в първоинстанционното решение въз основа на събраните по делото доказателства. Спорен е въпросът относно наличието или липсата на основание за постановения отказ за финансиране, обоснован от административния орган в процесния акт по следния начин: „Проект в ИСУН: BG06RDNP001-19.683-0001 не включва цялостен производствен процес за преработка на тревна маса от лавандулови насаждения до продукт лавандулово масло и не са приложени документи, доказващи местонахождение на дестилериите на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД, в които ще се извършва преработката и производствения им капацитет“. В мотивите на акта се чете още: „Разглеждайки цялостния производствен процес на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД, дейността е допустима съгласно мярка 4.2 и основната суровина за преработка е тревна маса от лавандулови насаждения, но не отговаря на Раздел 5 „Териториален обхват“ от Условията за кандидатстване по процедура BG06RDNP001-19.683, а именно „Териториален обхват“, тъй като не са приложени документи, доказващи местонахождение на дестилериите на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД, както и къде ще бъде преработката и произведената продукция във всяка от тях“. Посочено е също, че „Допълнително представените от кандидата договори и анекси към тях са със земеделски стопани, произвеждащи на територията на МИГ, покриват изискуемия съгласно Условията за кандидатстване срок /те са за 10 стопански години от 2020/2021 до 2029/2030/, но предмета е „покупко-продажба на тревна маса от лавандулови насаждения“. Действително от така изложените мотиви в акта, възпроизвеждащи съображенията на Комисията за подбор на проектни предложения в изготвения от нея Оценителен доклад от 01.08.2023 г., не може да се направи логичен и обоснован извод за това по какви причини, съответстващи на конкретно заложени в Условията за кандидатстване по мярка 4.2. критерии за избор на проекти, е отказано за одобрение процесното финансиране. Обсъдените от оценителната комисия като нарушени Критерий 3 и Критерий 8 от Приложение № 2 към Условията за кандидатстване са обосновани с едни и същи мотиви, отнасящи се до вида на обработваната от „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД суровина – твърди се, че представените от дружеството договори със земеделски стопани са за суровината „тревна маса от лавандула“, но тази суровина не била свързана с конкретния преработвателен процес. По технологичен проект суровината била лавандулово масло. Подобни разсъждения са неотносими към съдържанието на обсъжданите критерии за подбор на етап техническа и финансова оценка (ТФО) – Критерий 3 (който се отнася до произхода на преработваните суровини, който следва да е минимум 10 % от територията на съответния МИГ, което в случая е доказано с представените от дружеството договори и анекси) и Критерий 8 (който се отнася до потенциала на проекта за насърчаване на кооперирането и интеграцията между земеделските стопани и предприятия от преработвателната промишленост). И двата критерия не са разгледани по същество, като изложените за всеки от тях мотиви гравитират основно около местонахождението на дестилерията, за която се отнася търсеното финансиране, и вида на обработваната от „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД суровина. И местонахождението на дестилерията, и видът на обработваната суровина, са безспорно установени факти по делото, като не е ясно по каква логика и с какви съображения административният орган поставя изпълнението на Критерий 3 и Критерий 8 в зависимост от констатацията дали обработваната по проекта суровина е тревна маса от лавандулови насаждения или лавандулово масло. Проектното предложение на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД в конкретния случай е за инвестиции за закупуване на 40 бр. резервоари с обем 1 куб.м. за съхранение на етерично масло. Инвестицията има за цел подобряване на производството на дестилерията за лавандулово масло, ситуирана на територията на МИГ „Балчик – Генерал Тошево“. Съгласно представения от дружеството Бизнес план реализацията на проектните дейности ще доведе до подобряване на цялостната дейност и засилване на конкурентоспособността на преработвателното предприятие чрез обновяване и разширяване на материално-техническата база на дестилерията – доставено, монтирано и въведено в експлоатация ново оборудване – 40 бр. резервоари с обем 1 куб.м. за съхранение на етерично масло. Безспорен факт по делото е, че „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД е производител на лавандулово масло, като суровината, която използва за това производство, е именно тревна маса от лавандула. Поради това логично е да се заключи, че първичната суровина, която предприятието преработва, и с която то се снабдява от производители с местен произход (което се удостоверява с представените по делото копия от договори и анекси към тях) е именно тревна маса от лавандулови насаждения. От тази тревна маса се извлича лавандулово масло, което впоследствие се усъвършенства посредством процес на вакуум изпаряване на останалата в него вода. В конкретния случай обаче заявената от „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД инвестиция не е за осъществяване на процеса по „вакуум изпаряване на водното съдържание от етеричните масла“, а за подобряване и оптимизиране на цялостния процес по производство на етерични масла, по-конкретно в частта относно процеса по съхранение на готовата продукция в дестилерията, което има за цел да подобри цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятието. Гореописаните обстоятелства не са били отчетени в хода на проведената процедура и респективно не са залегнали в мотивите на оспорения административен акт (не са обсъдени и в останалите документи по преписката, предхождащи издаването на крайния акт). Фокусът на административното производство, на етапа ТФО на проектното предложение на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД, е бил изцяло върху вида на преработваната от дружеството суровина и съвпадението й със суровината, обект на конкретното проектно предложение. В тази връзка следва изрично да се посочи, че съгласно Приложение № 8 към Условията за кандидатстване (л. 45 от адм. дело № 365/2024 г. на АС – Добрич) лавандулата е включена в раздел Многогодишни медицински и ароматни култури (т. 74) от списъка на суровините, които попадат в категорията за подпомагане, а именно Суровини от растителен и животински произход и продукти от тях в чувствителни сектори. Наличието на различни етапи в производството на крайния готов продукт – етерично масло с определени характеристики и качество, не променя констатацията, че преработваната от предприятието кандидат за финансиране суровина, е именно лавандула. Същата преминава през различни фази на обработка – от тревна маса до съответното готово етерично масло от лавандула, което следва да бъде съхранявано по определен начин, като през целия този общ, комплексен производствен процес се обработва една и съща суровина, отговаряща на изискванията за подпомагане, а именно лавандула. С оглед на гореизложеното не могат да бъдат споделени релевираните в касационната жалба възражения, които по същество следват линията на разсъждения, застъпена в процесния административен акт. Неоснователен е доводът на касатора, че за суровината лавандулово масло, която според него е необходимата суровина за проекта, няма представени доказателства, че е произведена на територията на МИГ. Както бе посочено по-горе, по делото са налице данни, че тревната маса от лавандулови насаждения, от която „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД произвежда лавандуловото масло, за чието съхранение в специално предвидени за това резервоари се търси процесното финансиране, е произведена на територията на МИГ „Балчик – Генерал Тошево“ (в изискуемия процент). При тези обстоятелства, логичен е изводът, че и лавандуловото масло, извлечено от тази тревна маса, при това в собствена на „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД дестилерия, намираща се на територията на МИГ „Балчик – Генерал Тошево“, също е произведено на територията на МИГ. Като нелогични и несъстоятелни следва да се отхвърлят всички изложени в касационната жалба възражения в противоположен смисъл. По тези съображения настоящият касационен състав на ВАС, Пето отделение приема, че в процесния административен акт действително липсват основания за постановения отказ, относими към конкретиката на казуса и спецификата на подаденото от „Павлови Фууд Индъстрийс“ ООД проектно предложение. Като обоснован и законосъобразен следва да се потвърди решаващият извод на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ не е мотивирана съобразно изискванията на закона – с ясни, разбираеми и вътрешно безпротиворечиви мотиви, които да са съобразени с фактите по преписката и събраните доказателства. Обратно на приетото от админиситративния орган, настоящият касационен състав намира, че доказателствата по делото безспорно сочат основанията по чл. 60, ал. 1 от Наредба № 22 от 14.12.2015г. за произнасяне от страна ДФЗ с решение за предоставяне на финансова помощ на проектното предложение на дружеството. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Представени са списък на разноските, договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лв. с включен ДДС (или 4294,85 евро) и платежно нареждане за извършен превод на сумата по банков път. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно. Настоящият съдебен състав приема, че на ответника по касация следва да бъде присъдена претендираната сума в пълен размер, тъй като с оглед материалния интерес по спора (194 900 лв.) тя се явява под нормативно предвидения минимум съгласно чл. 8, ал.1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - (при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. - 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,