Определение № 253 от 05.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 728/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частни жалби и от двете страни С. Б. Ардити, чрез адв.М.П. и „Инвестбанк“ АД срещу съответни части на определение №421/10.02.2020г. по гр.д.№3316/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК. С обжалваното определение е допълнено определение № 80/09.01.2020г. (неправилно посочено 09.01.2019г.), постановено по гр.д. №3316/2019г. по описа на САС, 8 с-в, в частта му за разноските, като е осъден на основание чл.78, ал.1 и ал.4 ГПК ищецът С. Ардити да заплати на ответника „Инвестбанк“ АД сумата от 2 067.58 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС, както и сумата от 15 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за разглеждане на частната въззивна жалба. Оставена е без уважение молбата на „Инвестбанк“ АД за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС до пълния му заплатен размер от 3 000 лева с ДДС. Частният жалбоподател С. Б. Ардити излага доводи за неправилност на обжалваното определение в частта, с която на ответника са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 1 292.24 лева- минимален размер съгласно чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че единственото процесуално действие на процесуалния представител на ответника е изготвяне и представяне на отговор на въззивната жалба, поради което възражението за прекомерност е основателно и следва да бъде уважено, като се намали претендираното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция до минималния размер по чл.9 вр. чл.7 от Наредба №1/2004г. Частният жалбоподател „Иневстбанк“ АД излага доводи за неправилност на обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред САС до пълния му заплатен размер от 3 000 лева. Счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото договореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Моли да бъде отменено и да бъди присъдено и разликата над 2 067.58 лева до пълния претендиран размер от 3 000 лева с ДДС. Ответниците по жалбите ги оспорват като неоснователни. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частните жалби са процесуално допустими – депозирани са от надлежни страни в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъдат разгледани по същество. С определение №80/09.01.2020г. САС обезсилва обжалваното първоинстанционното решение /поради отказ от иска/ и прекратява производството. В производството по чл.248 ГПК, образувано по молба от въззиваемия- ответник, решаващият съдебен състав приема, че с оглед прекратяването на делото въззиваемият има право да му бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото пред въззивния съд процесуално представителство, на основание чл.78, ал.4 ГПК, във вр. с чл.273 ГПК. Излага доводи, че с оглед предмета на спора пред въззивния съд и процесуалните действия, които се е очаквало да бъдат извършени от ответника, заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред САС съгласно договор за процесуално представителство и защита от 01.02.2018г. /3 000 лева с ДДС/ се явява прекомерно и следва да бъде намалено до размера на минималните адвокатски възнаграждения /при цена на иска 39 766.06 лева минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство е в размер 1 722.98 лева без ДДС или 2 067.58 лева с ДДС/. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че частните жалби от страните са неоснователни. Безспорно е по делото както обстоятелството, че производството е прекратено преди насроченото открито съдебно заседание от въззивния съд поради направен във въззивното производство отказ от иск, така и надлежното сезиране по реда на чл.248 ГПК от въззиваемата страна – ответник по иска с молба за присъждане на направените във въззивното производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева с ДДС. Установява се, че договореното адвокатско възнаграждение е платено от въззиваемата страна на процесуалния й представител, който е подал отговор на въззивната жалба, без да прави нови доказателствени искания. Няма спор в съдебната практика, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото съгласно чл.78, ал.4 ГПК, като основателността на възражението на насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК е в зависимост от действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкретната хипотеза договореното адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство във въззивната инстанция, предполагащо подаване на отговор на въззивната жалба и представителство в едно открито съдебно заседание. Установява се, че въззивното производство е прекратено преди провеждането на откритото съдебно заседание. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно, като правилно въззивният съд е намалил претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер съгласно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни за доводите на жалбоподателя С. Ардити, че въззиваемият има право на адвокатско възнаграждение само за подаване на отговор на въззивната жалба. Обемът на възложената дейност по договора за правна защита и съдействие се определя от страните в рамките на договорната свобода, като видно от сключения между „Инвестбанк“ АД и адв.Й. Д. договор от 01.02.2018г. на нея й е възложено процесуалното представителство и защита по делото до приключването му във всички инстанции. Договореното и платено адвокатско възнаграждение е за извършването на възложената дейност, поради което е недопустимо намаляване на присъдените разноски до размер по-нисък от минимално определения размер за процесуално представителство, защита и съдействие съгласно чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.78, ал.5 ГПК/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията в жалбите, а постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, с което е уважено частично искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение, за правилно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение