Определение № 11831 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна пограма "Околна среда" срещу определение № 16009 от 03.09.2024 г. по адм.д. № 8597/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане жалбата на РУО на ОП Околна среда 2014- 2020 г. срещу уведомление на директор Дирекция „Национален фонд“ при МФ за размера на разходите, включени в заявления за междинно плащане № 8 към ЕК по оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020г.“ за счетоводен период 01.07.2023г.- 30.06.2024г. в частта за изключени разходи - 3 825 591,15 лв. и 1 260 811, 75 лв. и е прекратено производството по делото. Счита определението за неправилно, тъй като съдът не взел предвид, че МОСВ е засегнато юридическо лице, не изследвал отказаните да се сертифицират средства от кой бюджет ще се покрият, какъв е характерът на тези средства и какъв е статутът на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда". Несертифицираните суми не се признават за допустим и законен разход по ОП "Околна среда 2014- 2020" и няма да се платят на МОСВ и ще останат за негова сметка, пряко ще се засегне неговия бюджет. В раздел „Причина за връщането“ от Междинния доклад е обърнато внимание, че ....Препотвърдените разходи по главници. във връзка със съдебни решения. които не са решени по същество ще бъдат намалени от СО при представяне на коригирания доклад от УО. Практиката на Сертифициращия орган се изразява в това, че когато едно решение за финансова корекция не е отменено по същество, тоест поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, ГД ОПОС да продължи да издава нови решения за финансова корекция за същите нарушения. Невключването на процесиите разходите в Заявлението за междинно плащане към ЕК означава, че няма да ги възстанови на Република България и автоматично, в конкретния случай, ще останат за сметка на Министерството на околната среда и водите, съответно бюджета на Република България. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че в изпълнение на чл. 66, ал. 4 от ЗУСЕСИФ в едноседмичен срок след изпращането на заявлението за плащане сертифициращият орган уведомява управляващия орган относно размера на включените за възстановяване от ЕК разходи, като в уведомлението се посочват и несертифицираните разходи, както и причините за това. Видно от посоченото, уведомлението следва по време и е функция на изпратеното към ЕК заявление за плащане. Посоченото действие е обвързано с целта поисканите от ЕК средства да съответстват на изискванията на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и да са в съответствие с нейните правила. Счита за неправилно твърдението на жалбоподателя, че Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ не е самостоятелно образование и няма собствен бюджет, тъй като е част от структурата на МОСВ. Разчетите за финансиране на разходите на бенефициентите по оперативната програма се обособяват ежегодно и се включват в общите разчети на сметката на Националния фонд към министъра на финансите и нямат пряко отношение към бюджета на МОСВ като ПРБ, освен в случаите, в които МОСВ като бенефициент не е страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, какъвто не е разглежданият случай. Предвид че става въпрос за средства от Европейския съюз, следва да се прави разграничение между бюджета на бюджетната организация - МОСВ, и сметка за средствата от Европейския съюз, която се администрира и управлява от органа за финансово управление и контрол на тези средства. Дирекция „Национален фонд“ и в частност директорът на административното звено в рамките на Министерството на финансите не е административен орган по смисъла, вложен в § 1, т. 1 от ДР на АПК, не е овластен чрез закон или акт на министъра на финансите да издава административни актове. Уведомлението по чл. 66, ал. 4 от ЗУСЕСИФ изрично не е включено в обхвата на правото на оспорване по съдебен ред, т. е. законодателят не го разглежда като административен акт и то не се изготвя в резултат на осъществено административно производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба съдът е приел, че уведомителното писмо на сертифициращия орган / Дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, засягащ пряко правната сфера на УО на ОПС 2014- 2020. Определението е правилно. Настоящата инстанция намира за правилни доводите на ответната страна, че управляващите органи по оперативните програми и сертифициращият орган са част от една системата за управление и контрол и взаимоотношенията между тези органи се осъществяват на хоризонтално равнище чрез координация и комуникация, като цялостната организация, координация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ се осъществява от заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (Постановление № 70 на МС от 14.04.2010 г.). Всеки орган в тази система изпълнява специфични функции във връзка с управлението на средствата от ЕСИФ и получаване на ресурса от Европейската комисия (ЕК). Предвид посоченото в отношенията между отделните участници в процеса не е налице субординация. Те са част от един процес, който се развива в нормативно определена последователност: верификация, сертификация и одит. В резултат на подадените заявления за плащане дирекция „Национален фонд“, като орган, отговорен за получаване на средствата по програмите, финансирани със средствата от ЕСИФ, получава средства от Европейската комисия. Разпределянето и разходването на тези средства се извършва чрез сметка за средства от Европейския съюз съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и е част от бюджетните взаимоотношения в обхвата на същия закон. Съгласно Устройствения правилник на Министерството на финансите дирекция „Национален фонд“ има функции по администриране на получените средства, ведно с допълващо национално финансиране чрез сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд към министъра на финансите. Съгласно чл. 63 от ЗПФ в случай на наложени финансови корекции, когато не подлежат на възстановяване от бенефициентите и източникът на изплатените недопустими разходи са сметките за средствата от Европейския съюз, те се възстановяват в рамките на бюджетната година към тези сметки от бюджета на ПРБ, в чиято структура е органът за финансово управление на съответната програма/механизъм, доколкото със закон или с акт на Министерския съвет не е определено друго. Във връзка с посочената разпоредба следва, че ЗПФ установява правила и компенсаторни механизми в рамките на системата на публичните финанси, компенсаторен механизъм е регламентиран в чл. 110 от ЗПФ. Принципно правило за покриване на такива разходи е планирането и заявяването им от ПРБ в рамките на годишната бюджетна процедура. Тези нормативно установени правила в бюджетните отношения изключват наличието на правен интерес от обжалване при възникнал непредвиден разход по бюджета на ПРБ по смисъла на чл. 63 от ЗПФ. Освен това, както сочи ответната страна изключеният от заявление за плащане към ЕК разход може да бъде отново включен в доклад по сертификация на управляващия орган. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение