Решение № 748 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на Национален фонд „Култура“ срещу решение № 996/09.01.2025 г., постановено по адм. д. № 11861/2023 г. по описа на Административен съд София-град, 33 състав, с което е уважен частично предявеният от касатора иск срещу „Музикекспорт“ ЕООД за възстановяване на суми по договор № L 1159-67/2021 г. за финансово подпомагане, като ответникът е осъден да заплати сумата от 5230,62 лв., представляваща част от предоставеното подпомагане, за която не са представени доказателства за разходване по предназначение, ведно със законната лихва, а искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 19 507 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че при установено неизпълнение на задължението за пълно и надлежно отчитане на предоставените средства по административния договор, както и при установени несъответствия в отчетната документация, първоинстанционният съд неправилно е приел частично изпълнение и е ограничил отговорността на ответника до разликата между предоставените средства и доказаните разходи, вместо да приложи предвидената в закона и договора последица – възстановяване на цялата предоставена сума. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълния му размер. Ответникът по касационната жалба „Музикекспорт“ ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, като поддържа, че проектът е изпълнен, средствата са разходвани по предназначение и отчет е представен, макар и с допуснати непълноти, които не обосновават връщане на цялата получена сума. Върховният административен съд, след като обсъди наведените касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София-град е приел за установено, че между страните е сключен административен договор по смисъла на чл. 19а, ал. 1 АПК за предоставяне на целево финансово подпомагане за реализиране на проект „Виртуално музикално училище“, че сумата от 19 507 лв. е изплатена изцяло на ответника и че по делото са ангажирани доказателства за реализацията на проекта. Въз основа на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният съд е установил, че са доказани разходи в размер на 14 276,38 лв., които са счетоводно редовни и относими към целите на проекта, а за разликата до пълния размер на предоставеното финансиране не са представени надлежни доказателства. При тези фактически констатации съдът е приел, че неизпълнението на договора е частично и се изразява в недоказване на разходване по предназначение на част от средствата, поради което е уважил иска до размера на 5230,62 лв. и е отхвърлил иска за останалата част. Решението е правилво. Безспорно по делото е установено, че между Национален фонд „Култура“ и „Музикекспорт“ ЕООД е сключен административен договор по смисъла на чл. 19а, ал. 1 АПК за предоставяне на целево финансово подпомагане за реализация на проект „Виртуално музикално училище“. Не се спори, че сумата от 19 507 лв. е изплатена изцяло на ответника. Не се спори и че задължението за отчитане на проекта е договорно обусловено и е елемент от изпълнението на административния договор. На първо място следва да се изясни приложимият правен режим. Съгласно чл. 19е АПК недействителността на административния договор се установява от съда, като съответно се прилагат основанията по чл. 146 АПК, както и разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба въвежда изричен смесен контрол, при който съдът е длъжен да извърши проверка както за административноправни пороци, така и за гражданскоправни пороци на договора. В разглеждания случай обаче спорът между страните не е за недействителност на административния договор, нито са наведени твърдения или са установени факти, които да обосновават нищожност или унищожаемост на договора по смисъла на чл. 19е АПК във връзка с чл. 146 АПК и разпоредбите на ЗЗД. Договорът е сключен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на приложимата процедура и в съответствие с целта на закона, поради което е валиден и е породил целените от страните правни последици. Предмет на спора е изпълнението на административния договор и последиците от непълното отчитане на предоставените средства. При този вид спорове съдът следва да изхожда от установения обем на действително изпълнение и от принципа на съразмерност при ангажиране на отговорността на страната по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че проектът, за който е предоставено финансовото подпомагане, е реализиран, че са извършени дейности в съответствие с одобреното проектно предложение и че значителна част от средствата са разходвани по предназначение, като за тях са представени надлежни разходооправдателни документи. Непълнотите в отчетната документация и липсата на доказателства за част от разходите обосновават извод за частично неизпълнение, но не и за пълно неизпълнение на договора. Самото непредставяне или непълното представяне на отчет не може автоматично да се приравни на липса на изпълнение, когато по делото са установени реално извършени дейности и целево разходване на значителна част от средствата. От фактическите установявания по делото, включително от приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ответникът е представил доказателства за извършени разходи по проекта в размер на 14 276,38 лв., които са счетоводно редовни и са свързани с изпълнението на проекта. За разликата до пълния размер на предоставеното финансиране доказателства за разходване не са представени. При тези данни е направен извод, че не е доказано разходване по предназначение на сумата от 5230,62 лв. При тези обстоятелства правилен е изводът на първоинстанционния съд, че отговорността на ответника следва да се ангажира само до размера на средствата, за които не е доказано целево разходване, а именно сумата от 5230,62 лв. Тълкуването, поддържано от касатора, че всяко непълно отчитане води до задължение за възстановяване на цялата предоставена сума, би довело до несъразмерна санкция и до резултат, несъответстващ на целта на закона и на принципите, приложими при изпълнение на административните договори. Самото обстоятелство, че отчетът е непълен или неточен, не обосновава автоматично извод за пълно неизпълнение, когато по делото е доказано частично и съществено изпълнение на задълженията по договора. След отмяната на чл. 33, ал. 4 ЗЗРК отговорността на ответника не може да се основава на отменената разпоредба. Въпреки това, доколкото в административния договор е включена клауза, предвиждаща възстановяване на средства при неизпълнение, спорът следва да бъде разрешен на договорно основание. Тази клауза подлежи на съдебен контрол по чл. 19е АПК във връзка с чл. 146 АПК и разпоредбите на ЗЗД, като съдът следва да прецени нейния характер, приложимост и съразмерност спрямо установеното частично изпълнение на договора. При административните договори, както и при гражданските, отговорността за неизпълнение следва да се съобрази с действително установения обем на неизпълнението. В случая неизпълнението се изразява в недоказване на разходване на част от предоставените средства, поради което правилно първоинстанционният съд е ограничил отговорността на ответника до размера на недоказаната сума, а не е постановил възстановяване на цялото финансиране. При разрешаване на спора относно последиците от неизпълнението на административния договор съдът следва да приложи общите правила на Закона за задълженията и договорите, доколкото специалната уредба не предвижда друго, съгласно изричната препращаща норма на чл. 19е АПК. Административният договор, макар и подчинен на публичноправен режим, запазва своята двустранна облигационна природа, поради което неизпълнението му следва да се преценява съобразно принципите и правилата на облигационното право. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението. При частично изпълнение отговорността на длъжника се ограничава до неизпълнената част, освен ако от съдържанието на задължението или от уговореното между страните не следва, че изпълнението трябва да бъде прието или отхвърлено изцяло. В разглеждания случай от съдържанието на административния договор и от естеството на поетите задължения не следва, че изпълнението е неделимо или че всяко отклонение от договорните изисквания води до отпадане на цялото право на финансиране. Напротив, предмет на договора е реализирането на конкретен проект чрез извършване на множество отделни дейности и разходи, които по своя характер са делими и подлежащи на самостоятелна преценка. От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е изпълнил значителна част от договорните си задължения, като е реализирал проекта и е разходвал част от предоставените средства по предназначение, за което са представени надлежни разходооправдателни документи. Това обуславя извод за наличие на частично изпълнение, а при обективно установено частично изпълнение кредиторът не може да се ползва от последиците на пълното неизпълнение. От становище на експерт от НКФ /лист 147 от делото пред АССГ/ става ясно, че „съдържателният отчет на организацията „Музикекспорт“ ЕООД може да бъде приет, тъй като дейностите по проекта, които са финансирани от НКФ са реализирани в цялост – основният творчески продукт ... и останалите допълнителни и спомагателни дейности към реализирането на основния творчески продукт изглеждат изпълнени в цялост.“, както и че финансовият отчет не може да бъде признат изцяло във вида, в който са представени разходнооправдателните документи. Непредставянето на доказателства за разходване на част от средствата представлява неизпълнение на договорното задължение в тази му част и поражда отговорност на длъжника, но само в обема на неизпълненото. Съгласно принципа на еквивалентност на престациите и забраната за неоснователно обогатяване, уредена в чл. 55 и сл. ЗЗД, кредиторът няма право да получи повече от това, което съответства на действително неизпълнената част от задължението. Приемането на обратното би довело до неоснователно обогатяване на администрацията за сметка на изпълнителя, доколкото тя би получила обратно и средства, за които е налице реално и доказано изпълнение. Договорната клауза, предвиждаща възстановяване на средства при неизпълнение, следва да се тълкува в съответствие с чл. 20 ЗЗД, като се изследва действителната обща воля на страните и целта на договора. Тази цел е реализирането на конкретен общественополезен проект, а не налагането на санкция за всяко формално или частично отклонение от договорните изисквания. Следователно клаузата не може да се тълкува разширително като основание за пълно възстановяване на финансирането при доказано частично изпълнение, освен ако страните изрично и недвусмислено не са уговорили подобна последица, каквато уговорка в случая не се установява. При частично неизпълнение обезщетението следва да покрива само вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, съгласно чл. 82 ЗЗД. В случая вредата за администрацията се изразява единствено в това, че част от предоставените средства не са отчетени като разходвани по предназначение, поради което именно тази част следва да бъде възстановена. Липсват данни за настъпили други вреди, които да обосновават по-широк обем на отговорност. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице предпоставки за ангажиране на договорна отговорност на ответника за частично неизпълнение, като отговорността правилно е ограничена до размера на средствата, за които не е доказано целево разходване. Това разрешение е в съответствие с правилата на ЗЗД, принципа на съразмерност и целта на административния договор, поради което изключва възможността за възстановяване на цялата предоставена сума при наличие на доказано частично и съществено изпълнение. Правилно съобразно уважената част от иска е присъдена и законната лихва. След като е налице парично задължение за възстановяване на част от получените средства, правилно е приложена разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прието, че длъжникът е изпаднал в забава след изтичане на договорно определения срок за отчитане – 31.12.2022 г., т.е изпада в забава от 01.01.2023 г. Размерът на присъдената мораторна лихва съответства на установения по делото главен дълг и не противоречи на закона. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, като е приложил правилно материалния закон и е направил обосновани правни изводи въз основа на събраните доказателства. Касационните доводи не обосновават отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски в полза на Национален фонд „Култура“ не следва да бъдает присъждани. От страна на ответното дружество „Музикекспорт“ ЕООД не е направено искане за присъждане на разноски и не са представени доказателства за действително извършени такива, поради което разноски за настоящата инстанция не следва да му бъдат присъждани. С оглед изхода на делото и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение