Решение № 7072 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1070/2026 г.
ВАСПето отделение24.06.2026 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38904 от 22.11.2025г. постановено по адм. дело №5496/2025г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА "Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на адв. Д. Димитров сума в размер на 460,16 /четиристотин и шестдесет евро и шестнадесет евроцента/ евро адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощник юрк. Бочева срещу решение № 38904 от 22.11.2025г. постановено по адм. дело №5496/2025г. на Административен съд София - град (АССГ). С касираното решение е отменено Писмо-отказ от 30.04.2025г. на Длъжностно лице по защита на данните при администратор на лични данни „Сити кеш“ ООД по заявление на М. Д. М. от 03.04.2025г. по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, като делото е върнато като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила– отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - М. Д. М. в представен писмен отговор, чрез адв. Димитров оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски по делото. Прокурор от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, АС е изложил мотиви, че М. в подаденото писмено заявление от 03.04.2025г. до администратора на лични данни - „Сити кеш“ ООД на осн. чл.37б ЗЗЛД е упражнил правата си по чл.15 - чл.22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни / Регламент /ЕС/ 2016/679, ОРЗД, Регламента/, като е поискал да му се предостави достъп до личните данни, които дружеството обработва, както и представяне на копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, но не само договор за кредит, договор за цесия, погасителен план и други. На 30.04.2025 г., чрез адв. Димитров е изпратен имейл от името на "Сити Кеш" ООД, съдържащ отговор с обобщение на обработваните лични данни, посочени са и целите на обработването, но без поисканите копия от носителите на лични данни, чието предоставяне е отказано. Предвид установените факти АС е приел, че по искането за предоставяне на копия от всички носители на личните данни е формулиран изричен отказ на администратора на лични данни, който противоречи на материалноправната разпоредба на чл.15, пар.3 от Регламент (ЕС)2016/679, съгласно който администраторът на лични данни при надлежно искане на субекта на лични данни е длъжен да предостави и копие от личните му данни, които са в процес на обработване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на М.. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. С оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Твърдението на касатора, че не е длъжен да предостави копия от документите- носители на личните данни противоречи, както на разпоредбата на чл.15, пар.3 от Регламент (ЕС)2016/679, така и на тълкуването й в цитираното решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С- 487/21, което е интерпретирано в съответствие със съдържанието му от АС. Следва да се отбележи, че решението на СЕС е задължително за всички съдилища в страните - членки на ЕС, поради което позовавайки се на него, съдът не е нарушил приложимото материално право. Спорът е за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит между ответника по касация и касатора, както и съпътстващите тези договори документи. Субектът на данни не е длъжен да мотивира каква е целта му, още повече, че исканите копия от документите са необходими с оглед ефективно упражняване на правата по чл.17 и следващите от Регламент (ЕС)2016/679. Неоснователно е твърдението за невъзможност за предоставяне на копия от сключения договор за кредит, поради цедиране на вземането към "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и предаването му на новия кредитор. Както правилно е констатирал първостепенния съд в отговора до М. самия администратор е посочил, че в изпълнение на законовите си задължения и сключения договор ще съхранява информация относно кредитопулачателя за срока на договорните отношения и за срок от минимум 5 години от началото на календарната година, следваща годината на прекратяване на отношенията между страните. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на представителя на ответника по касация следва да се присъдят разноски в производството пред ВАС. Същите съдът определя на сумата от 460,16 евро на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/2004г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
14- чл. 15
- чл. 3
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 37 ЗЗЛД
- чл. 2 ОРЗД
- чл. 1
- чл. 17
- чл. 208
- чл. 22
- чл. 221, ал. 2
- чл. 38, ал. 2
- чл. 4
- чл. 8, ал. 2, т. 10