Определение № 635 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2456/2016 г.

Производството е по чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на [фирма], представлявана от юрисконсулт Т. Чемширов, за спиране на изп.д. № 20168580401364 на ЧСИ У. Д. с рег. № 858 от КЧСИ, с район на действие СГС, образувано за изпълнение на решение № 1920 от 01.10.2015г. по гр.д. № 3275/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. Направено е и искане в диспозитива на определението си съдът да разпореди на ЧСИ Д. да вдигне наложените запори на вземанията на Банката от всички търговски банки в страната и в БНБ за срока на обезпечителната мярка. Исканията са направени във връзка с молба вх. № 147034 от 16.11.2016г. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. С решение № 1920 от 01.10.2015г. по гр.д. № 3275/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, след отмяна на разпореждане № 4138 от 10.06.2014г. по гр.д. № 4921/2014г. на СГС, ГО, 3 състав, е признато и допуснато на основание чл.623, ал.5 ГПК вр. чл.38 и сл. Регламент № 44/2001г. на СЕ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изпълнението на Разпореждането от 21.06.2013г. по д. № 23752/299/2013г. на Първи Районен съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора Агенция за плащания и участие в земеделието, което следва да се извърши в съответствие с изпълнителния документ – Писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012г., за плащане на сумата 22 033 854, 39 евро плюс разходите по изпълнението, против [фирма], [населено място]. С определение № 803 от 25.10.2016г. по т.д. № 233/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на посоченото решение. Подадена е от [фирма], [населено място] молба вх. № 147034 от 16.11.2016г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015г. по гр.д. № 3275/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав на основание чл.303, т.1 и т.3 ГПК. Молителят е внесъл по сметка на ВКС държавна такса по молбата за отмяна на влязло в сила решение в размер на 861 889,47 лева, както и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 43 094 473,43 лева, представляващи левова равностойност на 22 033 854, 39 евро, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 01.12.2016г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице формалните условия, предвидени в чл.282, ал.2 вр. чл.309, ал.1 ГПК, за спиране изпълнението на решение № 1920 от 01.10.2015г. по гр.д. № 3275/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав. Преценката за наличие на сочените основания за отмяна е предмет на производството по чл.303 ГПК. Направеното от молителя искане за постановяване на определение, с което да бъде разпоредено на ЧСИ Д. да вдигне наложените запори на вземанията на молителя от всички търговски банки в страната и в БНБ за срока на обезпечителната мярка, е неоснователно. Това искане излиза извън предмета на производството по чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 ГПК и обусловената от него компетентност на съда, която се изчерпва със спиране изпълнението на влязло в сила решение при наличие на предвидените законови предпоставки. Поради това искането следва да бъде оставено без уважение, без да се обсъждат изложените от молителя доводи, които го обосновават. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение