Определение № 30 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 788/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на А. С. Т. и М. А. Т., двамата от [населено място], срещу решение №430 от 19.10.2012 г. по гр. дело № 870/2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение №4154 от 07.07.2011 г. по гр. дело №3116/2011 г. на Софийския градски съд. В обжалвания акт е посочено, че молбата за отмяна по чл.304 ГПК е процесуално недопустима, тъй като А. С. Т. е бил ответник по иска, предмет на влязлото в сила решение и не е трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, а М. А. Т. като негова дъщеря и пълномощник по делото е узнала за решението от датата на влизането му в сила - 07.07.2011 г. Молбата и за отмяна е подадена на 15.05.2012 г. и е просрочена. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. След като А. С. Т. е бил страна по гр. дело №3116/2011 г. на Софийския градски съд, то влязлото в сила решение по делото го обвързва в това качество, а не като трето лице. Според разпоредбата на чл.305, т.5 ГПК молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. Законодателят не е предвидил пределен срок за подаване на молбата за отмяна на това основание в случаите когато не може да се определи точният момент на узнаването от заинтересованата страна. След като обаче в случая молителката М. А. Т. е била пълномощник на А. С. Т., то тя е узнала за решението от влизането му в сила - 07.07.2011 г., а молбата за отмяна е подадена на 15.05.2012 г., т.е. извън посочения по-горе преклузивен срок. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.